Ватопедски манастир
Тази статия е за манастира в Света гора. За селото на Халкидическия полусотров, вижте Ватопеди (дем Полигирос).
| Ватопедски манастир Μονή Βατοπεδίου | |
 Общ изглед откъм морето | |
 Местоположение в Света гора | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Света гора |
| Религия | Православна църква |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | ставропигиален |
| Изграждане | X век |
| Статут | паметник на ЮНЕСКО  |
| Състояние | действащ мъжки манастир |
| Сайт | www.vatopedi.gr |
| Ватопедски манастир в Общомедия | |
Ватопедският манастир е вторият в йерархията на монашеската република Света гора, Гърция.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Ватопедският манастир е построен през втората половина на X век от трима монаси – Атанасий, Николай и Антоний от Адрианопол (сега Одрин), ученици на Атанасий Атонски [1]. Според друго предание, манастирът е построен от византийския император Аркадий в прослава на извършеното от Света Богородица чудодейно спасение на неговия син от корабокрушение. Детето било намерено в къпинов храст близо до морския бряг и оттам дошло името на манастира (на гръцки Ватопеди) – Βατό (къпинов храст) и παιδί (дете). Оттогава насам са построени множество сгради, най-старите от които през византийския период. Най-голям разцвет манастирът достига през XVIII и XIX век: обитават го около 50 монаси, извършват се интензивни строителни работи по възстановяване на по-големите сгради. Затворен е за публични посещения, но е отворен за учените от целия свят с разрешение на манастирското ръководство и Ефорията на византийските антики.
Във Ватопед се пази Ватопедската грамота – хрисовул на цар Иван II Асен и кръст на българския цар Георги I Тертер, дарен на манастира през XIII век. Ватопедската библиотека съдържа 2000 ръкописа и над 35 000 печатни книги. [2]
Скитове на манастира
[редактиране | редактиране на кода]На Ватопедския манастир са подчинени два скита: „Свети Андрей“ и „Свети Димитър“.
Основни манастирски сгради
[редактиране | редактиране на кода]- Главната църква (католикон), посветена на Благовещението на Богородица
- Трапезария
- Византийска часовникова кула
- Кула от X век, която сега е приютила манастирската библиотека
Реликви
[редактиране | редактиране на кода]
Ватопедският манастир притежава истинския пояс на Дева Мария, който тя носела на земята и който тя подарила на Апостол Тома след нейната смърт и възнесението ѝ в рая. Манастирът пази и Ясписа, чаша за причастие, направена от монолитно парче скъпоценен камък яспис и множество ценни икони.
Съществуват няколко чудотворни икони в манастира [3]. Известни са 4 икони на Света Богородица, които се почитават като чудотворни: Elaiovrytissa, Ktetorissa (Vimatarissa), Esphagmeni и Paramythia.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ласкарис, М. Ватопедска грамота на цар Иван Асен II. София, 1930 (Български старини, XI)
- Pavlikianov, C. The Athonite Monastery of Vatopedi from 1462 to 1707. The Archive Evidence. Sofia, 2008 ISBN 978-954-07-2752-3
- Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Манастирът Ватопед – бисерът на Света гора“, Николай Генов Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 19 октомври 2003
- ↑ Манастирът Ватопед в Света Гора (Атон)
- ↑ „Манастирът Ватопед – бисерът на Света гора“, Николай Генов Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 19 октомври 2003
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Ватопед на сайта на Света Гора Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||
