Констамонит
Констамонит Μονή Κωνσταμονίτου | |
Общ изглед | |
Местоположение на Света гора | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Света гора |
Религия | Православна църква |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | ставропигиален |
Изграждане | ХI век |
Статут | паметник на ЮНЕСКО |
Състояние | действащ мъжки манастир |
Констамонит в Общомедия |
Констамони́т или Костамони́т или по-старо Кастамонит (на гръцки: Μονή Κωνσταμονίτου, Κασταμονίτου) е православен гръцки манастир, един от 20-те православни манастира на Света гора, 20-и поред в манастирската йерархия. Намира се в северозападната част на Атонския полуостров, на 2 км навътре в сушата.
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е основан през XI век е посветен на Свети Стефан Първомъченик. През 1276 г. Констамонит е разрушен от униати – привърженици на император Михаил VIII Палеолог. За възстановяването на манастира значителна помощ оказват византийските императори Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог и сръбският деспот Георги Бранкович.
В периода на османското владичество Констамонит преживява тежки времена и започва да се възражда чак през XIX век. Важни събития са превръщането на манастира в общежителен през 1818 г. и пристигането в манастира на йеромонасите Симеон Стагирит и Йосиф. С помощта на архимандрит Мелетий те събират значителни средства в Русия, и погасяват дълговете на манастира и издигат нов католикон, през 1867 – 1869 г. В Констамонит има също и четири параклиса, посветени на Иверската икона на Богородица, Свети Константин, Вси Светии и Свети Николай Мирликийски.
В манастира понастоящем живеят около 30 монаси.
Ценности и реликви
[редактиране | редактиране на кода]Сред манастирските реликви са две чудотворни икони на Богородица („Одигитрия“ (XII век) и „Предвъзвестителница“ (ХІ век) и една на Свети Стефан (от VІІІ век), частица от Животворния кръст, частици от мощите на светците Стефан, апостол Андрей, евангелист Лука, Константин Велики, Трифон, Козма и Дамян, Модест, Йоан Златоуст и много други.
В библиотеката на манастира се съхраняват 110 ръкописа и 5000 печатни книги.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Манастирът „Констамонит“ на официалния сайт на Атон Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine.
- Манастирът „Констамонит“ Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine.
|