Свети Димитър (Ватопед)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Σκήτη Αγίου Δημητρίου | |
 | |
 Местоположение в Света гора | |
| Вид на храма | православен скит |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Света гора |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Изграждане | XIІ век |
| Състояние | действащ мъжки скит |
„Свети Димитър“ (на гръцки: Σκήτη Αγίου Δημητρίου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Атонската Света Гора, разположен в гориста местност на около един час път пеша югозападно от манастира Ватопедския манастир, на който е подчинен. Скитът се намира под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според преданията на това място самият Свети Димитър построил храм посветен на Света Богородица, а след неговата мъченическа смърт през 302 г. църквата е преосветена в негова чест.
Главната църква на скита е построена през ХІІ век и е посветена на Свети Димитър. Тя е един от трите най-стари атонски храма, заедно с църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Иверския манастир и главната църква на манастира Костамонит. През 1755 г. църквата е преустроена и изписана със стенописи.
В 1806 или 1816 година кириаконът е изписан от Вениамин Галатищки и брат му Захарий Галатищки,[1] „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[2]
Освен главната църква в скита има и по-малка гробищна църква „Рождество Богородично“.
През 1929 г. в скита има 17 каливи с църкви и параклиси и 7 – без храмове. В наши дни скита има 21 каливи, голяма част от които са изоставени. Главният храм и трапезарията са затворени за ремонт. Обитаеми са 15 каливи, в които живеят около 15 монаси.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Скит „Света Димитър“ (Ватопед) на официалния сайт на Атон Архив на оригинала от 2016-04-12 в Wayback Machine.
- Скит „Света Димитър“ (Ватопед) Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
- скит „Свети Димитър“ Архив на оригинала от 2017-05-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 288. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||
