Албанска кула

Албанска кула
Πύργος Αλβανού
	Албанска кула Πύργος Αλβανού
	Местоположение
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	Света гора
Основаване	XIII век
Състояние	развалини
Собственик	Хилендарски манастир

Албанската кула или Кулата на Свети Георги (на гръцки: Πύργος Αλβανού, на сръбски: Арбанашки пирг, Арбанаски пирг, Арбанаска кула) е средновековно отбранително съоръжение в развалини, разположено на полуостров Света гора, Халкидики, Гърция. Принадлежи на Хилендарския манастир.^[1]

Местоположение

Развалините на кулата се намират южно от манастира, точно до изоставения скит „Света Троица“, близо до пътя, който води до южното пристанище (арсана) на манастира Йованица.^[1]

История

Точната дата на построяване не е известна. Първоначално трябва да е била чисто отбранителна кула, служеща за убежище на монасите в случай на пиратски набези. Много вероятно е да е построена по същото време като Кулата на Свети Сава в Хилендарския манастир, с която има конструктивни прилики, така че приблизителната дата на строеж е XII век.^[1]

През XV век кулата принадлежи на Гьон Кастриоти, владетел на Северна Албания. Според документ от 1421-1422 година Гьон Кастриоти купува кулата и 4 аделфата за себе си и за трима от синовете си от Хиландарския манастир за сумата от 60 венециански флорина. Сигурно е, че поне един от синовете на Гьон Кастриоти, Репош е живял няколко години в кулата. Неговият гроб се пази в Хиландарския манастир, а самият Гьон вероятно е починал като монах там през 1437 година. Когато Кастриоти я купува, той вероятно е направил радикален ремонт и може би тогава са добавени други сгради.^[1]

Кулата е върната на манастира Хиландар към края на XV век, може би в 1468 година, след смъртта на всички облагодетелствани от аделфата, закупени от Кастриоти. През следващия период там е създадена общност от монаси - очевидно организирана според стандартите на скит - която успява да получи в продължение на няколко десетилетия, поне до 1528 година, богати дарения от владетелите на Влашко. В различните монашески документи от онова време, свързани с тези дарения се утвърждава името Албанската кула (Арбанаский пирг), а понякога се използва и името Кулата на Свети Георги.^[1]

Кулата продължава да бъде обитавана от монаси през следващите векове. На медна гравюра от 1757 година, в която е изобразен Хиландарският манастир с неговите имоти, се вижда и Албанската кула. На груби репродукции на творбата името е и написано).^[1]

Скитът Света Троица е изоставен в началото на XX век и може би и кулата е изоставена тогава, но може и да е изоставена много по-рано.^[1]

Описание

Представлява сравнително малка кула, почти квадратна, с два плитки издадени контрафорса отвън от всяка страна. Подпорите в основата са издадени само 35 cm от останалата зидария. Те трябва да са минавали по цялата височина на всяка страна, до върха, както е при други подобни кули на Света гора. Особено плитките контрафорси са характерни за някои кули от XI - XII век на Атон, като кулите на разрушения манастир Кацари, на Кулата на Преображение Господне на Ватопед (първа фаза) и Кулата на Свети Сава в Хилендар.^[1]

Албанската кула е запазена на максимална височина от 6 m. Първоначално трябва да е бил висока поне три етажа. Размерите на основата са 6,40 m x 6,70 m. Дебелината на стените е 1,50 m. Входният отвор е повдигнат от източната страна. Влизането е ставало с подвижна дървена стълба.^[1]

От северната страна на кулата е изградена и запазена малка сводеста цистерна. Вътрешните ѝ размери са 2,3 m х 4,0 m.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Πύργος Αλβανού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 5 февруари 2024 г. (на гръцки)

[Ελληνικά_Κάστρα-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Πύργος Αλβανού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 5 февруари 2024 г. (на гръцки)

[1]