Гьон Кастриоти
| Гьон Кастриоти | |
| албански феодал | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Гърция |
| Управление | |
| Период | 1407 – 1437 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Кастриоти |
| Баща | Пал Кастриоти |
| Деца | Скендербег |
Гьон Кастриоти (на албански: Gjon Kastrioti), познат също и като Иван Кастриоти, е албански феодал, представител на рода Кастриоти и баща на албанския национален герой Скендербег.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гьон Кастриоти е един от тримата сина на албанския феодал Пал Кастриоти, собственик на двете села Сина и Долна Гарди. Гьон разширява фамилните владения по долината на река Мат – регион известен като Матия или Матя[1] и става притежател на земите между нос Родон (познат също като нос Скендербег) и град Дебър. Има на свое разположение конница от 2000 души.[2][3]
През 1386 г. той участва в битката при Плочник срещу османците[4] като според някои източници победата на сърбите в тази битка се дължи главно на него.[5] След тази година обаче Кастриоти подобно на други албански князе е принуден да се признае за османски васал[6] и през 1402 г. оказва военна подкрепа на султан Баязид I в битката при Анкара. На 6 юни 1408 г. е един от гарантите на зетския княз Балша III и майка му Елена Балшич при сключването на мирния им договор с Венеция.[7] Четири години по-късно венецианците му предлагат 1000 дукати, за да оттегли подкрепата си за Балша III, но той отхвърля предложението.[8]
През 1413 г. Кастриоти заедно със синовете си става гражданин на Венеция, което му осигурява защитата на Венецианската република.[9] През 1415 – 1417 г. запазвайки добри отношения с венецианците, се признава отново за османски васал. Съгласно установената традиция е принуден да изпраща своите синове като заложници в Османската империя. През 1419 г. венецианците повторно се опитват да го подкупят да застане на тяхна страна срещу Зета и той отново отказва.
По време на обсадата на Солун 1422 – 1430 г. венецианците убеждават Гьон Кастриоти да отхвърли властта на султан Мурад II. През август 1428 г. той изпраща пратеници във Венеция с писмата от Мурад от последните пет години, в които султанът заповядва на Кастриоти да нападне венецианските владения в Албания. Тъй като Кастриоти е отказал да изпълни султанската заповед, той моли Венеция да му предостави убежище при евентуално османско нападение над неговото княжество. След като през 1430 г. след проточилата се няколко години обсада на Солун градът пада в ръцете на османците, те изпращат голяма войска в Албания и завладяват голяма част от земите на Кастриоти. Той за пореден път се признава за османски васал и успява да запази част от владенията си.
През 1432 – 1436 г. Кастриоти участва в неуспешното въстание на албанските князе под предводителството на Георги Арианит, което е потушено.
Гьон Кастриоти умира на 4 май 1437 г.[10] и е погребан в Хилендарския манастир,[11] след което земите му са окончателно присъединени към Османската империя.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Гьон Кастриоти има брак с Войсава, за която има предположение, че е сръбкиня, вероятно свързана с рода Бранковичи. Според една от хипотезите е възможно тя да е дъщеря на Вук Бранкович или на неговия по-голям брат Гъргур Голубич.[12] Според друга хипотеза е сестра на Мара Бранкович следователно пак принадлежаща към фамилията Бранковичи.[13] Двамата имат девет деца – синовете Станиша, Репош, Костадин и Георги (Скендербег) и дъщерите Мара, Елена, Ангелина, Влайка и Мамика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bartl, Peter (2001) [1995], Albanci: od srednjeg veka do danas (in Serbian), translated by Ljubinka Milenković, Belgrade: Clio, p. 40, ISBN 978-86-7102-017-6, OCLC 51036121, Посетен на 1 февруари 2012 г., „Његов деда поседовао је неколико села у области Дебра. Отац је проширио породично имање на област Мати“
- ↑ Selishchev, Afanasiĭ Matveevich (1978) [1931], Slavjanskoe naselenie v Albanii [Slavic population in Albania] (in Russian), Köln: Böhlau Verlag, p. 179, ISBN 978-3-412-01278-6, OCLC 5658110, „Иван Кастриот (1407 – 1437) располагал войском в 2000 всадников и владел областью от морского побережья у Кап Родони (к северу от Драча) до пределов Дебра.“
- ↑ Archiv für slavische Philologie. Robarts – University of Toronto. Berlin Weidmannsche Buchhandlung.
- ↑ Mandrović, Kosta (1885). Ilustrovana istorija srpskog naroda od najstarijih vremena do proglašenja nove kraljevine: Sa 120 slika i jednom kartom Balkanskog poluostrova. p. 183.
- ↑ Đerić, Branislav (1989). Kosovska bitka: vojno-istorijska rasprava. Naučna knjiga. p. 25. „Нарочито о боју код Плочника наводе се разне версије, као да је у вези са босанским трупама и лукавством некак- вога Кастриоте задобивен.“
- ↑ Povijesno društvo Hrvatske (1989). Historijski zbornik, Volumes 41 – 42 (in Croatian). Zagreb: Nakladni zavod Hrvatske. p. 24. OCLC 1752136. „dok je tesalski car Anđeli postao vazal još 1386. godine.2* Osmanski vazali bili su tada i... kao i albanska vlastela Dimitrije Jonima, Koja Zakarija, Ivan Kastriot i Tanuš Veliki Dukađin.“
- ↑ M. Bešić, Zarij (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, p. 95, OCLC 175122851, „Јелена и Балша III...су 6. маја 1408.год. овластили у свом двору у Бериславићима (сјеверно од Ска- дарског језера) Никиту Топију да се с њим споразумије. Удво-;стручили су број јемаца, додајући им Ивана Кастриота, ... Никита Топијасастао се с драчким бајилом 6. јуна 1408. год....И ту је постигнут нови споразум“
- ↑ M. Bešić, Zarij (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, p. 105, OCLC 175122851, „Млечани су и н>има и Ивану Кастриоту узалуд нудили годишње провизије – до 1.000 дукатаза сву тројицу.“
- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08260-5, p.515
- ↑ History of the Albanian people 2002 edition from the Academy of Sciences of Albania Tome I, p. 335 // Архивиран от оригинала на 2016-08-10. Посетен на 2019-03-21.
- ↑ Stanovništvo slovenskog porijekla u Albaniji: zbornik radova sa međunarodnog naučnog skupa održanog u Cetinju 21, 22. i 23. juna 1990
- ↑ Petrovski, Boban (2006). „Воисава Трибалда (Voisava Tribalda)“ (PDF) (in Macedonian)
- ↑ Schmitt, Oliver Jens (2009). Skanderbeg: Der neue Alexander auf dem Balkan (in German). Regensburg: Verlag Friedrich Pustet. OCLC 441151026, p.44 – 45
