Гъргур Голубич
| Гъргур Голубич | |
| властел на Полог | |
| Роден |
1327 г.
|
|---|---|
| Починал | 1398 г.
|
| Семейство | |
| Род | Бранкови |
| Баща | Бранко Младенов |
Гъргур Голубич (на сръбски: Гргур Голубић) (преди 1327 – †преди 16 юли 1398)[1] е сръбски болярин от рода Бранковичи на служба при Стефан Душан (ок. 1331 – 1355) и после при сина му Стефан Урош V.
Гъргур е вторият син на севастократор Бранко Младенович[2] и управлява областта Полог, днес част от Северна Македония. За първи път е споменат през март 1347 г. с титлата „кесар“ в писмо на папа Инокентий VI до цар Стефан Душан.[3][4] Неговото име е упоменато и в грамотите на цар Душан от 1348 – 1354 г. на манастира Свети Архангели в Призрен, което е доказателство, че Гъргур е бил властел на земи в района около този град.[5]
Известно е, че Гъргур Голубич заедно с епископ Григорий Деволски основават в 1361 г. църквата Света Богородица Заум в Охридско, както свидетелства и ктиторският надпис в нея:[6]
| „ | Ἀνηγέρθη ἐκ βάθρων ὁ θεῖος καὶ πάνσεπτος ναὸς τῆς ὑπεραγίας Θεοτόκου τῆς Ζαχλουμήστισας δι’ ἐξόδου τοῦ πανευτυχεστάτου καίσαρος Γούργουρα καὶ κτήτωρος, ἀνιστορίθη δὲ παρὰ τοῦ πανιεροτάτου ἐπισκόπου Δεαβόλαιως καὶ πρωτοθρονου κύρ Γρηγορίου καὶ κτήτωρος ἐπὶ τῆς βασιλείας Στεφάνου τοῦ Οῦροσιου μηνὶ αὐγούστω κε’ ἔτους ͵ςωξθ ἰνδ. ιδ’.[6]
Въздигна се от основи този божествен и всечестен храм на пресветата Богородица Захлумска, с иждивлението на всеблагочестивия кесар Гургур и ктитор. Изписа се от преосвещения епископ деволски и първопрестолен, господин Григорий при царуването на Стефан Урош, месец август 25, година 6869 [1361 от Христа], инд[икт] 14. |
“ |
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Гъргур Голубич има брак с Тодора.[7] Възможно е именно тяхната дъщеря да е Войсава, съпругата на Гьон Кастриоти и майка на Скендербег.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jugoslavenski Leksikografski Zavod (1980). Enciklopedija Jugoslavije: Bje-Crn. Jugoslavenski Leksikografski Zavod. pp. 404 – 405.
- ↑ Jugoslavenski Leksikografski Zavod (1980). Enciklopedija Jugoslavije: Bje-Crn. Jugoslavenski Leksikografski Zavod. pp. 404
- ↑ Sima Ćirković i Božidar Ferjančić, Pisma pape Inočentija VI: „Marta 1347. godine papa Kliment VI uputio je pismo srpskom caru, ali i nekim uglednim ljudima na njegovom dvoru – protovestijaru Nikoli Bući iz Kotora, kesaru Grguru Golubiću“
- ↑ Karl Krumbacher (1971). Byzantinische Zeitschrift. 64. C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung. p. 207. Die Cäsaren wären: Grgur Golubic (vor 1347)
- ↑ Sima Ćirković i Božidar Ferjančić, Gosti Gore Atoske: „U carstvu Stefana Dušana nalazimo i ugledne velikaše koji su imali visoku vizantijsku titulu kesara. Krenućemo od Grgura Golubića, koji se s tim činom (Grgur Golubić, kesar kraljevine Raške) pominje u pismu pape Inoćentija VI iz marta 1347. godine. U osnivačkoj povelji cara Stefana Dušana za manastir Sveti arhanđeli kod Prizrena (između 1348. i 1354) zabeležen je i dar kesara Grgura (čovek Damjan kamatnik koji godišnje treba da daje 18 lisičjih koža), na osnovu čega bi se moglo pretpostaviti da su se posedi pomenutog kesara nalazili oko Prizrena.“
- ↑ а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 218.
- ↑ Petrovski, pp. 11 – 12: „Во двата случаја-било да се работи за Волкашиновиот непознат благородник Гргур или пак за Гргур Бранковик, во изворите е зачувано изворно известие, според кое, сопругата на Гргур се викала Тодора.“
- ↑ Petrovski, Boban (2006). „Воисава Трибалда (Voisava Tribalda)“ (PDF) (in Macedonian)
