Направо към съдържанието

Бранко Младенович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бранко Младенович
Бранко Младеновић
владетел на Охрид
Роден
Починал

РелигияСръбска православна църква
Семейство
РодБранкови
ДецаНикола Радоня
Вук Бранкович
Гъргур Голубич
Бранко Младенович в Общомедия

Бранко Младенович (на сръбски: Бранко Младеновић или Branko Mladenović) е родоначалник на династията Бранковичи и властел при Стефан Душан.

Най-старите известни членове на фамилията са баща му войводата Младен и чичо му Никола. Присъствието на братята Младен и Никола е отразено още в двора на Стефан Милутин. Впоследствие Младен служи и на Стефан Дечански.[1] Територията на поземлените родови владения се е простира в района на Дреница, днешно Косово. Като гранични властели те енергично подкрепят военната кампания на Милутин срещу Византия.

Реалният възход на династията започва по времето на Стефан Дечански, когото те подкрепят в борбата му за престола срещу Стефан Константин. Като награда войводата Младен добива управлението на Требине и Драчевица, а брат му Никола е споменат като жупан в Северна Албания. След 1326 година войводата Младен умира и е наследен от сина си Бранко. Младен има и дъщеря – Радослава Бранкович женена за великия жупан Алтоман Войнович на Хум,[2] от който брак се ражда бъдещият властел на западносръбските земи Никола Алтоманович.

От баща си Бранко поема управлението на Требине. В сблъсъка на Стефан Душан със Стефан Дечански Бранко взема страната на младия крал и се отличава в превземането на Охридската област,[3] заради което е възнаграден с правото да я управлява,[4] а след обявяването на Душан за цар получава и севастократорска титла от него.

Бранко Младенович има трима сина и една дъщеря:

  1. Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 330.
  2. Spremić, Momčilo (2004). "La famille serbe des Brankovic - considérations généalogiques et héraldiques" (PDF). Zbornik Radova Vizantološkog Instituta. 41: p.442
  3. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365.
  4. Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 329.
  5. Blagojević, Miloš (1989). Србија у доба Немањића [Serbia in the era of the Nemanjić] (in Serbian). TRZ VAJAT. p. 218.
  6. Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2002). Родослови српских династија [Genealogies of Serb dynasties] (in Serbian). Платонеум.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бранко Младеновић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​