Янаково
| Янаково Γιαννακοχώρι | |
| — село — | |
  Янаково  Янаково  Янаково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 290 m |
| Население | 388 души (2021 г.) |
Янаково или Янакиево (на гръцки: Γιαννακοχώρι, Янакохори, катаревуса: Γιαννακοχώριον, Янакохорион, до 1926 година Γιαννάκοβο, Янаково, катаревуса: Γιαννάκοβον, Янаковон[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на Голема река, на 290 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 7 km северно от демовия център Негуш.[2]
В селото е едно от двете имения на винарната „Кир Яни“. В него има запазена османска кула, паметник на културата.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1748 година селото е включено в казата Йенидже-и Вардар и е част от зиамет на Сюлейман Садкъ, писар на султанския диван.[4] Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на Горно и Долно Янаково говорят „славомакедонски“.[5]
В началото на XX век Янаково е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Джанаковон (Djanakovon), Воденска епархия, живеят 60 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янакиево (Yanakievo) е посочено като село във Воденска каза с 15 домакинства и 70 жители българи.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Янаково живеят 70 българи християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янакиево (Yanakievo) има 72 българи патриаршисти гъркомани.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Янаково остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Янаково (Γιαννάκοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янаково (Јанаково) има 15 къщи славяни християни.[11]
В 1922 година в селото са заселени 80 понтийски гърци бежанци от Понт.[12] В 1928 година Янаково е смесено местно-бежанско селище със 17 бежански семейства и 79 жители бежанци.[13]
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.[14]
Тъй като по-голямата част от землището на Янаково се напоява от Голема река, в селото е развито овощарството и само ограничени площи се сеят с памук и пшеница.[12]
Населението на Янаково в края на XX век е над 50% потомци на местни жители.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 47[12] | 128[12] | 229[12] | 461[12] | 418[12] | 504[12] | 444[12] | 440[12] | 468[12] | 410 | 415 | 388 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янаково
Ефросини Карасарлиду (р. 1962), гръцки политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2113/43532 π.ε/11-4-1985 - ΦΕΚ 244/Β/2-5-19852 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-01. Посетен на 30 юни 2018.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 405.
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
