Направо към съдържанието

Копаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копаново
Κοπανός
Гърция
40.6336° с. ш. 22.1294° и. д.
Копаново
Централна Македония
40.6336° с. ш. 22.1294° и. д.
Копаново
Берско
40.6336° с. ш. 22.1294° и. д.
Копаново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина80 m
Население1781 души (2021 г.)
Пощенски код590 35
Бюст на речния бог Олган от II век след Хр., открит в Копаново и изложен в Берския археологически музей
Бюстове на мъж и жена от края на IV век, открити в Копаново, Солунски археологически музей

Копаново или Горно Копаново (среща се и формата Купаново, на гръцки: Κοπανός, Копанос, до 1953 година Άνω Κοπανός, Ано Копанос[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш в област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, на надморска височина от 80 m в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) на железопътната линия Бер (Верия) - Воден (Едеса). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 7 km в източна посока.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на Горно и Долно Копаново говорят „славомакедонски“.[3]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Епано Копанос (Epano-Copanòs), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Купаново живеят 175 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Купаново има 232 българи патриаршисти гъркомани.[6] Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.[7]

В 1910 година в Горно Копаново (Άνω Κοπανός) има 185 жители екзархисти.[8]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Копаново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено с „26 семейства славомакедонци“.[10] При преброяването от 1913 година в селото има 98 мъже и 112 жени.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Копаново има 25 къщи християни славяни.[12]

В 20-те години в селото са заселени 186 понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Горно Копаново е смесено (местно-бежанско[11]) селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[13] В 1953 година селото е прекръстено само на Копанос, тъй като Долно Копаново е прекръстено на Хариеса.[14]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[15]

Селото е център на целия овощарски район и в него има фабрика за преработка на плодове.[16] С овошки са насадени 6000 декара.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 210[2] 228[2] 647[2] 698[2] 1181[2] 1383[2] 1567[2] 1851[2] 1993[2] 2144 1853 1781

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Копаново
  • Аргир Карабатаков, участник в Гръцката война за независимост
  • Георги Танасов (Γεώργιος Θανάσ), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[17]
  • Мицо Карабатаков (Μήτσι Καραμπατάκης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[17]
  • Стойо Арабаджиев (Στόγιο Αραμπατζί), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[17]
  • Христо Трайков (Χρίστος Τράιος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[17]
Починали в Копаново

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  7. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
  8. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  10. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  16. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Копаново&oldid=12415593“.