Измит
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коджаели.
| Измит İzmit | |
| — Град — | |
.jpg) Измит | |
  Измит  Измит | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Коджаели |
| Площ | 480 km² |
| Надм. височина | 1 m |
| Население | 363 416 души 757 души/km² |
| Кмет | Фатма Каплан Хюрриет |
| Пощенски код | 41 000 |
| Телефонен код | (+90) 262 |
| МПС код | 41 |
| Официален сайт | www.kocaeli.bel.tr |
| Измит в Общомедия | |
Измит (на турски: İzmit) е град в Северозападна Турция, административен център на област Коджаели, а също и на нейната централна околия Измит. В миналото градът е познат като Никомедия (наречена на цар Никомед I от траките), по-късно като Никомидия и като Коджаели в Османската империя.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е на Измитския залив на Мраморно море, на около 100 км източно от Истанбул. Има население от 199 023 жители (2000). Смята се, че преди Измитското земетресение от 1999 година населението е достигало 210 000 жители. Урбанизираният район около Измит има 577 932 жители. Цялата област Коджаели има 1 411 845 жители.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Никомедия е източната столица на Римската империя между 286 и 324 г. по време на Тетрархалната система, въведена от Диоклециан. Служи за столица на Константин Велики между 324 и 330 г., до провъзгласяването на Византион официално за Новия Рим (по-късно познат като Константинопол, днес Истанбул).
Градът носи името Никомедия до 1337 година, когато след заемането му от селджукските турци са разрушени градските стени и е изтребено почти цялото му население.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Измит
Арам Агопян, 20-годишен, ІІІ отделение, 12 лозенградска дружина[1]
- Починали в Измит
- Али Кемал (1867 – 1922), политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
