Градище (Ениджевардарско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
| Градище Κύρρος | |
| — село — | |
  Градище  Градище  Градище | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 60 m |
Градище (на гръцки: Κύρρος, Кирос, до 1926 година Παλαιόκαστρο, Палеокастро[1]) е бивше село в Егейска Македония, разположено на територията на дем Пела, административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на 60 m надморска височина в Солунското поле в подножието на Паяк (Пайко) на 11 километра северозападно от град Енидже Вардар (Яница).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]Градище е изградено на мястото на античния град Кирос.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Градище е малко селце в Ениджевардарската каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Градище (Паликастра) брои 106 жители българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Паликастро Градище (Palikastro Gradichte) има 128 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Градище (Градиште) има 6 къщи цигани християни.[6]
В 20-те години селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година в селото има 125 жители - 55 местни и 70 бежанци.[7] Според други данни в 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 77 души.[8] В 1926 година името на селото е сменено на Кирос. Селото е напуснато около 1930 година, като девет местни семейства се заселват във Въдрища, а едно в Асарбегово. Бежанските семейства се установяват в съседното Обор.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 75[7] | 139[7] | 125[7] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Αρχαία Κύρρος // Golden Greece. Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 22 юни 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
