Липариново
| Липариново Λιπαρό | |
| — село — | |
  Липариново  Липариново  Липариново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 303 души (2021 г.) |
Липариново (на гръцки: Λιπαρό, Липаро, катаревуса Λιπαρόν, Липарон, до 1926 година Λιπαρίνοβο, Липариново[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 m надморска височина в Солунското поле на три километра югозападно от демовия център Кадиново (Галатадес).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Има сведения за съществуването на селището под името Липарино от 1357 година с 210 жители. В XIX век селото е в местността Бекер, но в 1840 година река Мъгленица го наводнява и то се премества на сегашното си местоположение.[3] Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е построена в 1864 - 1865 година.[4] В началото на ΧΧ век Липариново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Липариново брои 100 жители българи и 30 цигани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липариново (Liparinovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Липариново функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Липариново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липариново има 35 къщи славяни християни.[9]
В 1924 година в селото са заселени 4-5 бежански семейства, обшо 18 души.[2]
В 1926 година селото е прекръстено на Липаро. В 1935 година в селото са настанени власи от Денско (Аетомилица).
Според Тодор Симовски от 550 жители в 1991 година местните са абсолютно мнозинство.[2]
Селото има плодородно землище, което се напоява добре. Произвеждат се обошки - праскови и ябълки, памук, жито, царевица и се отглеждат крави.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 154[2] | 154[2] | 188[2] | 384[2] | 458[2] | 491[2] | 467[2] | 524[2] | 550[2] | 478 | 368 | 303 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Липариново
Кольо Треболски (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 23 май 1913[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Липариново на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/9767/305/17-4-1996 - ΦΕΚ 351/Β/16-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-23. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731 и 859.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
