Дамян (дем Пела)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дамян.
| Дамян Δαμιανό | |
| — село — | |
  Дамян  Дамян  Дамян | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 301 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 58100 |
| Телефонен код | 23820 |
Да̀мян[1] (на гръцки: Δαμιανό, Дамяно, катаревуса: Δαμιανόν, Дамянон до 1926 година Δάμιανη, Дамяни[2]), на турски Сулуклу или Сулукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено κδ 150 m надморска височани в северозападния край на Солунското поле на 5 km североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дамян е малко чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дамія и го описва като българско село.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дамян:
| „ | На четвърт час разстояние на север от Алари и на изток от града в гориста местност е разположено село Дамяни. Жителите му са българи християни и се занимават със земеделие и винопроизводство.[5] | “ |
В началото на 1870-те години жителите на Дамян са сред много малкото села в Ениджевардарска каза, които признават Българската екзархия и се обръщат към нея с молба да им издейства ферман за построяване на църква.[6]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Сюлюклю (Sülüklü),[7] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Дамяни (Δάμιανη), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Дамяни (Δαμνιανή) е село с 8 християнски семейства.[8]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Дамян (Сулукли) брои 90 жители, всички българи християни.[9]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дамян (Damian) има 112 българи екзархисти.[10]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Дамян, 14 /III, 3/4 ч. от Пилурик. Всичко 16 български екзархийски къщи, половината чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата „Св. Димитър“ е затворена; тя има 8 погона земя. Училището е отворено преди две години. Лани то е съществувало прикрито, в частна къща, а сега се учи в селското здание. Последното е двуетажно, една само стая 4Х4Х3 m големина с дюшеме, таван, осветлявана с два прозореца без стъкла.[11] | “ |
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Δαμιανή) има 130 екзархисти.[8][12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Дамяни или Сулукли (Δάμνιανη ή Σουλουκλή) като село с 60 мъже и 55 жени.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дамян (Дамјан) има 12 къщи славяни християни.[13]
В 1924 година цялото българско население на селото - 115 души, е изселено в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[3] Ликвидирани са 37 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Дамяно. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 100 бежански семейства и 373 души бежанци.[14]
Тъй като селото е полупланинско произвежда малко пшеница, тютюн и грозде и частично е развито скотовъдсктвото.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 115[3] | 114[3] | 320[3] | 642[3] | 526[3] | 563[3] | 463[3] | 470[3] | 409[3] | 381 | 396 | 301 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дамян
Георги Иванов Пешев – Гончо (1885 – 1973), четник при Христо Зинов и Иван Бърльо, починал в Свети Влас[15]- Георги Костадинов Гинев (Гошо Дамянски), ръководител на местния комитет на ВМОРО[16]
- Димитър Айгъров (1866 – 1947), български революционер от ВМОРО
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Диалектни текстове от Дамян в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 211 - 212.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 113. (на руски)
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.451
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.298
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
