Горно Власи
| Горно Власи Εσώβαλτα | |
| — село — | |
  Горно Власи  Горно Власи  Горно Власи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 726 души (2021 г.) |
Горно Вла̀си[1] (на гръцки: Εσώβαλτα, Есовалта, до 1926 година Έσω Βλάχ, Есо Влах[2]) е село в Република Гърция, дем Пела, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 5 km северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 20 km югозападно от град Енидже Вардар (Яница).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Горно Власи е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Власи (Kato Vlassi), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Власи Горно и Долно живеят 330 българи и 40 цигани.[5]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Власи е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война Долно Власи е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Турско Власе има 8 къщи цигани мохамедани.[8]
В 1926 година името на селото е сменено на Есовалта. В 1935 година, след пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените в района мелиоративни дейности, в селото са заселени голям брой власи. По време на Гражданската война в селото се заселват и голям брой влашки семейства от Голема Ливада. Според Тодор Симовски към 1991 година от 988 жители половината са с местен произход, а другата половина са власи.[3]
Землището е високо плодородно и се произвеждат големи количества овощи - праскови и ябълки, както и памук и жито. Отглеждат се и крави и овце.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бегоци[9] | Μπεγκότσι | Прагмата | Πράγματα[10] | местност на ЮЗ от Горно Власи и на ЮИ от Чичегъс[9] |
| Селифенди[9] | Σελιφέντι | Пердикас | Πέρδικας[10] | местност на З от Горно Власи и на И от Чичегъс[9] |
| Глог[9] | Γκλόπ | Ангати | Άγκάθι[10] | местност на С от Чичегъс и на Ю от Прахняни[9] |
| Вир[9] | Βίρ | Ватилакос | Βαθύλακκος[10] | река на С от Горно Власи, ляв приток на Колудей[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 88[3] | 219[3] | 239[3] | 478[3] | 682[3] | 847[3] | 913[3] | 985[3] | 988[3] | 989 | 862 | 726 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Власи
Антониос Астерьос (р. 1952), гръцки политик от Нова демокрация
Кольо Кръстев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Власи, Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[11]- Христос Дзидзимикас (р. 1963), гръцки музикант
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387 и 835.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
