Ениджевардарско езеро
| Ениджевардарско езеро Λίμνη Γιαννιτσών | |
| — блато — | |
 Карта на Ениджевардарското езеро и базите на българските и гръцките чети | |
 Местоположение в Централна Македония | |
| Местоположение | Северна Гърция |
|---|---|
| Ениджевардарско езеро в Общомедия | |
Ениджева̀рдарското езеро, също Па̀зарският гьол или Пазарското блато (на гръцки: Βάλτος Γιαννιτσών, Λίμνη Γιαννιτσών; на турски: Yenice Gölü), е бивше езеро, разположено в Югоизточна Македония, Гърция.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Намирало се е в равнинната местност на 8 km южно от град Енидже Вардар (Пазар), чието име носи. Било е разположено на едва 5 m надморска височина, имало е максимална дълбочина 3 m и е обхващало между 160 – 180 km2.[1] Езерото е имало неправилна триъгълна форма, като най-изразително е било разлято на югозапад с дължина 30 мили. Образува се от водите на реките Мъгленица и Караазмак, по-малките Бързей, Порой, Църна/Чърна, Топлица, Белица, Жегриво, Концут, Кайнак, Градешка (Въдрешка), както и от пролетните реки на Паяк планина. В езерото гнездили и се размножавали множество птици като патици, корниди, нурци, жерави и други, както и рибите шаран, змиорка, щурка и други.[2]
Сред особеностите му са били голямата заблатена област и множеството малки острови, а също трудно проходимата тръстикова растителност[3] и сеещите малария комари. Силно развит е бил риболовът в езерото. То е изцяло пресушено между 1928 – 1932 година от гръцките власти чрез компанията Ню Йорк Фаундейшън Къмпани[4], като плодородната му земя се използва за селскостопанска дейност[5].
История
[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1903 – 1908 година езерото се използва за бази от враждуващите чети на ВМОРО и Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. С помощта на местните селяни ВМОРО устройва своите бази в езерото още преди Илинденско-Преображенското въстание. Те остават главна база на войводата Апостол Петков, наричан от местното българско население Ениджевардарското слънце. През 1907 година съвместният натиск на гръцката пропаганда и турската армия принуждава българите да напуснат района на езерото. Базите на ВМОРО са: Алонаки, Ития, Сливица, Алгана, Порт Артур, Жервохор, Корчука и Голо село, което се пада главен щаб на Апостол Петков.
От 1904 година по протежение на южната граница на езерото започват да отсядат чети на гръцката пропаганда, начело с Гоно Йотов. През 1906 година от Гърция пристигат и четите на Панайотис Пападзанетеас, Михаил Анагностакос (капитан Матапас), Телос Агапинос (капитан Аграс), Йоанис Деместихас (капитан Никифорос) и Константинос Сарос (капитан Калас), а през 1907 година и тази на Хараламбос Папагакис (капитан Аграфиотис).[6]
Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ (1937) описва сраженията между четите в блатото, а част от действието на българския игрален филм „Мера според мера“ също се развива в него.
През октомври 1912 година край езерото се провежда битката за Енидже Вардар, като част от Балканската война.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 27.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. ISBN 978-954-378-050-1. с. 95 - 96.
- ↑ Ο Αγώνας στην λίμνη των Γιαννιτσών και στρατηγική σημασία του βάλτου от сайта clubs.pathfinder.gr, архив на оригинала от 5 март 2012, https://web.archive.org/web/20120305214620/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591, посетен на 31 януари 2011
- ↑ Eugene N. Borza, In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon (1992) ISBN 0-691-00880-9, p. 289; Matthieu Ghilardi et al., „Human occupation and geomorphological evolution of the Thessaloniki Plain (Greece) since mid Holocene“, Journal of Archaeological Science 35:1:111-125 (Януари 2008)
- ↑ Сателитни снимки от местността
- ↑ Το Στοιχειό του Βάλτου 9 Φεβρουαρίου, 2016, www.fileg.gr
| ||||||||
