Константинос Сарос
| Константинос Сарос Κωνσταντίνος Σάρρος | |
| гръцки военен и революционер | |
 Йоанис Деместихас, Телос Агапинос и Константинос Сарос |
Константинос Сарос или капитан Калас (на гръцки: Κωνσταντίνος Σάρρος, Καπετάν Κάλας) е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Константинос Сарос става жандармерийски капитан в Гърция. След това се присъединява към гръцката пропаганда в Македония и действа като ръководител на андартските сили в Ениджевардарското езеро. Сарос действа в июжната част на езерото, Йоанис Деместихас в източната, а Телос Аграс и Панайотис Пападзанетеас в западната част. Възложено му е да построи тренировъчни лагери и медицински център за обучение и употреба на местните гъркомани, както и складове за оръжие и провизии. Влиза в конфликт с Пападзанетеас и Аграс, заради което действията в югоизточния дял на езерото са ограничени. Негов подвойвода е лейтенант фармацевт Георгиос Томбрас (капитан Рупакяс), но скоро след това той се изтегля на лечение[2].
Според романа „В тайните на блатото“ на Пинелопи Делта Константинос Сарос се обявява твърдо против гръцко-турското сътрудничество срещу четите на ВМОРО в района, което е потвърдено от спомените на Панайотис Пападзанетеас[3]. Изтегля се от Македония през пролетта на 1908 година[4].
По време на Втората световна война е помощник-отговорник за Енидже Вардар в колаборационистката организация на Георгиос Пулос, целяща унищожаването на комунистите от ЕАМ - ЕЛАС и българите от Охрана в Източна Македония.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 104. (на гръцки)
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
- ↑ Ο Αγώνας στην λίμνη των Γιαννιτσών και στρατηγική σημασία του βάλτου. от сайта clubs.pathfinder.gr, архив на оригинала от 5 март 2012, https://web.archive.org/web/20120305214620/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591, посетен на 31 януари 2011
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 187-8.
