Батальони за сигурност

Батальони за сигурност
	Батальони за сигурност
	Батальоните за сигурност почиващ след антипартизанска акция в 1943 г.
Информация
Друго име	на гръцки: Τάγματα Ασφαλείας
Тип	паравоенна организация
Основана	1943 година
Закрита	1944 година
Езици	гръцки
	Батальони за сигурност в Общомедия

Батальоните за сигурност (на гръцки: Τάγματα Ασφαλείας) са гръцки колаборационистки военни групи, създадени по време на окупацията на Гърция от страна на силите на Оста по времето на Втората световна война.

История

Батальоните за сигурност са формирани през 1943 година от марионетното правителство на Йоанис Ралис^[1]. Те са подпомогнати от крайно десните и про-нацистите, но също и от някои центристки политици, които се притесняват за разширение на влиянието на ЕЛАС (военно крило на комунистическата партия, доминираща в Националния освободителен фронт ЕАМ) като основа на гръцката съпротива. Сред членовете на Батальоните за сигурност са бивши офицери, насила набрани войници, крайно десни фанатици и опортюнисти, вярващи в крайната победа на Оста^[2].

Основната задача на Батальоните за защита са да се противопоставят на ЕЛАС. Общата им сила е максимално 22 000 души, разделени в 9 евзонни и 22 доброволчески батальони, под командата на СС генерал-лейтенант Валтер Шимана. Въпреки че по план трябва да извършват дейност във всичките окупирани гръцки територии, техно основно поле на действие са източна Централна Гърция и Пелопонес. По това време ЕЛАС придобива контрол над 1/3 от континентална Гърция. Батальоните за сигурност остават верни на германците дори след като окупацията пропада. Последните им задачи са да спират достъпа на ЕЛАС до основните пътища с цел да защитят изтеглящите се от Гърция германски войски.

Части на Батальоните за сигурност извършват едни от най-големите си зверства в сътрудничество с немския сержант Фридрих Шуберт и гръцкият колаборационист Георгиос Пулос на 24 април в Катраница и на 15 септември в Енидже Вардар, в които са убити съответно 318 и 103 души, предимно членове на Българския червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.

По време на войната про-съюзническото гръцко правителство в изгнание осъжда Батальоните за сигурност за предателство. След освобождението на Гърция частите са разформировани, а много от членовете и са съдени и осъдени за колаборационизъм. Основателят на батальоните Йоанис Ралис е осъден на доживотен затвор за измяна и умира в затвор през 1946 година.

При избухването на Гръцката гражданска война обаче, много от членовете на батальоните са набрани към жандармерията, на страната на британците и правителството, за борба срещу партизаните от ЕЛАС. Тези групи участват активно и в борбата със Славяномакедонския народоосвободителен фронт, част от Гръцката комунистическа партия^[3].

Военни единици

Доброволчески батальон I (Бер)
Доброволчески батальон II (Бер)
Доброволчески батальон III (Сервия - Кожани)
Доброволчески батальон IV (Енидже Вардар)
Доброволчески батальон V (Кожани, Кайляри)
Доброволчески батальон VI (Кожани)
Доброволчески батальон VII (Сухо - Лъгадина, Кукуш)
Доброволчески батальон VIII (Сухо - Лъгадина)
Доброволчески батальон IX (Пласничево)
Доброволчески батальон X (Вич и Евбея)
Доброволчески полицейски батальон „Тесалоники“ (Солун)
Доброволчески полицейски полу-батальон „Лариса“ (Лариса)
Доброволчески полицейски батальон „Евбея І“
Доброволчески полицейски батальон „Евбея ІІ“ (Халкида)
Доброволчески полицейски батальон „Евбея ІІІ“ (Халкида)
Доброволчески полицейски батальон „Леондиса“ (Спарта)
Доброволчески батальон „Агриниос“ (Агринио)
Доброволчески батальон „Мегалополис“ (Мегалополи)
Доброволчески батальон „Амфиса“ (Амфиса)
Доброволчески батальон „Кардица“ (Кардица)

Вижте също

Бележки

↑ Chimbos, Peter D. Greek Resistance 1941-45: Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers. Т. 40. Brill, 1999. Rallis and the Nazis organized the Greek Security Battalions (Tagmata Asfalias) to counter the EAM/ELAS forces (Hondros, 1983:81) which were becoming the most powerful and effective resistance organizations.
↑ Chimbos, Peter D. Greek Resistance 1941-45: Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers. Т. 40. Brill, 1999. Who were those Greeks who joined the Security Battalions and took an oath to obey the orders of Hitler? They were ex-officers and enlisted men of the Greek army, as well as civilians, with right wing leanings who were sympathetic to the Nazis.
↑ Петров, Бисер. Гръцките батальони за сигурност през Втората световна войнам в:Военноисторически сборник, 2008, бр.3, стр.72-76., архив на оригинала от 13 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180113093435/http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf, посетен на 13 януари 2011

[1] Chimbos, Peter D. Greek Resistance 1941-45: Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers. Т. 40. Brill, 1999. Rallis and the Nazis organized the Greek Security Battalions (Tagmata Asfalias) to counter the EAM/ELAS forces (Hondros, 1983:81) which were becoming the most powerful and effective resistance organizations.

[2] Chimbos, Peter D. Greek Resistance 1941-45: Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers. Т. 40. Brill, 1999. Who were those Greeks who joined the Security Battalions and took an oath to obey the orders of Hitler? They were ex-officers and enlisted men of the Greek army, as well as civilians, with right wing leanings who were sympathetic to the Nazis.

[3] Петров, Бисер. Гръцките батальони за сигурност през Втората световна войнам в:Военноисторически сборник, 2008, бр.3, стр.72-76., архив на оригинала от 13 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180113093435/http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf, посетен на 13 януари 2011

[1]

[2]

[3]