Направо към съдържанието

Геракарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геракарци
Γερακώνας
Църквата „Свети Архангели“
Църквата „Свети Архангели“
Гърция
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Централна Македония
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Кукушко
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина260 m
Население176 души (2021 г.)

Герака̀рци или Герка̀рци[1] (на гръцки: Γερακώνας, Гераконас, катаревуса: Γερακών, Геракон, до 1926 година Γερακάρτσι[2]), на турски Доганджи, е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 260 m надморска височина,[3] на 9 km южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточното подножие на планината Паяк (Пайко).[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Геракарци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангели“ е от първата половина на XIX век.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Геракарци като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Геракарци (Доганджи) живеят 290 българи християни.[7] В началото на XX век Геракарци е чифлигарско село на албанския бей Малик ефенди.[8]

През 1874 година селският поп Христо Шимов (Шишов) преминава с енорията си (селата Геракарци, Петгъс, Рамна и други) към Българската екзархия.[9] Начело на църквата го наследява синът му Георги Шимов, който действа като екзархистки поп до 1912 година, когато българската църква е затворена от гръцките власти.[10]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит Йеротей Воденски успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[11]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Доганджи (Гиркарци) (Dogandži (Girikarci),[12] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Геракарци (Γερακάρτσι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Геракарци (Γερακάρτσι) е село с 40 християнски семейства.[13]

Все пак по-голямата част от населението на Геракарци остава под върховенството на Екзархията. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Гиракарци Дуганджа (Guirakartzi Dougandja) има 304 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти гъркомани, като в селото функционира българско училище.[14]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Гиракарци, 18 /III, 2 ч. от Грубевци. 38 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, бубарство и лозарство. Преди 7 години селянете влезли в условие да откупят чифлика и авансирали 800 лири, но стопанинът, евреин, ги измамил и толкова пари отишли на вятър. От Патриаршията се отказали преди 14 години. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно, с ниска изба и две стаи.[15] “

По данни на Екзархията в 1910 година Геракорци има 49 семейства, 257 жители българи (207 чифлигари) и една черква.[16]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γερακάρτση) има 209 екзархисти.[13][17]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед от Геркарци.

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Геракарци попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Геракарци или Дугандзи (Γερακάρτσι ή Δουγαντζή) като село със 155 мъже и 101 жени.[13]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Джерекарце (Ђерекарце) има 80 къщи славяни християни.[18]

От 49 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 45 семейства[19] или 215 души.[3] и в селото остават 4 български семейства.[19] Ликвидирани са 39 имота на жители, преселили се в България.[13] Част от жителите му се заселват в Гумендже и в селото остават само 2 български семейства.[3] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[20] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 55 бежански семейства и 192 жители бежанци.[21]

В 1926 година името на селото е променено на Гераконас.[3] Според статистиката на НОФ в 1947 година в селото има само 10 славяноговорещи.[22]

Селото произвежда предимно пшеница и тютюн.[22]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 266[3] 244[3] 149[22] 476[22] 407[22] 463[22] 393[22] 387[22] 309 274 234 176

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Геракарци
  • Васил Шимов (Попхристов), кмет (мухтар) на Геракарци и член на ВМОРО[23]
  • Гоно Д. Чифильонов (? - 1942), български революционер от ВМОРО, куриер, починал в Несебър[24]
  • Кръстю Русев (1913 - 1995), български политик
  • Мино Шантев, четник на ВМОРО, откраднал пушка от къщата на бега и избягал в Ениджевардарското езеро[25]
  • Петър Попхристов (1885 - 1962), български революционер от ВМОРО
  • Тома Христов (1885 – 1962), български политик, кмет на Месемврия
Свързани с Геракарци
  • Продан Христов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, дете на преселници от Геракарци

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 55. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ 9. Ιερός ναός Αρχαγγέλων Μιχαήλ & Γαβριήλ, Γερακώνας // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 305
  9. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 714.
  10. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 507.
  11. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  12. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  13. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  16. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  17. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  19. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  20. ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 56. (на македонска литературна норма)
  23. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
  24. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75, 244-245.
  25. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.311
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Геракарци&oldid=12429635“.