Цигарево
| Цигарево Άνυδρο | |
| — село — | |
  Цигарево  Цигарево  Цигарево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 330 m |
Цигарево или Цигарово (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Άνυδρον, Анидрон или Άνυδρος, Анидрос, до 1926 година Τσιγάρεβο/ν, Цигарево/н[1]), на турски Чангар, е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Пеония в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на 330 m надморска височина[2] в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко) между селата Радомир (Асвестария) на юг и Рамна (Омало) на север.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Цигарево е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Чангар (Čangar),[4] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Цигаровон (Τσιγάροβον), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цигаровон (Τσιγάροβον) е село с 35 християнски семейства.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цигарево живеят 200 българи християни.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Цигарево (Tzigarevo) има 120 българи екзархисти.[7]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσάγγαρ) има 35 екзархисти.[5][8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Цигарево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цигаревон или Цангар (Τσιγάρεβον, Τσάγκαρ) като село с 62 мъже и 55 жени.[5]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цигарево има 15 къщи славяни християни.[9]
В 1924 година българските му жители се изселват в България,[10] а мюсюлманите - в Турция.[5] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 35 жители.[11] В 1926 година името на селото е променено на Анидро. Според Тодор Симовски обаче в селото остават три местни семейства и в 1928 година от 55 жители 27 са местни и 28 гърци бежанци.[2] Увеличаването на жителите на селото в 1940 година на 173 вероятно се дължи на заселване на жителите на напуснатото село Орманово.[12]
През 1947 година по време на Гражданската война (1946 - 1949) селото е изоставено и жителите му се заселват в съседния град Енидже Вардар (Яница).[10][13]
В 1990 година край църквата на Цигарево „Свети Георги“ е основан манастирът „Свети Георги и Света Богородица Утешение“.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 117[2] | 83[2] | 55[2] | 173[2] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Цигарево
Атанас Стоянчев (1870 - след 1943), български революционер, куриер на ВМОРО,[14] изселил се в Несебър[15]- Вангел Кяйски, български революционер, куриер на ВМОРО[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ а б в Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερό Ησυχαστήριο Αγίου Γεωργίου και Παναγίας της Παραμυθίας στο Άνυδρο // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-06-27. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 66 - 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 312.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
