Свети Георги (Цигарево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 | |
 Местоположение в Пеония | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Цигарево |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гумендженска, Боймишка и Ругуновска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е православна манастирска църква в Егейска Македония, Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3]
Църквата е бивша енорийска църква на село Цигарево, разположено в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко), над Гумендже (Гумениса). В 1947 година Цигарево е изоставано. В 1990 година край църквата е основан „Свети Георги и Света Богородица Утешение“. До изграждането на църквата „Света Богородица Утешение“ южно от нея, „Свети Георги“ играе роля на католикон на манастира.[1]
Според Николаос Муцопулос църквата е изградена вероятно в XIX век. Представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и с доста тесни кораби, разделени от по шест дървени колони, измазани багдатски.[1] Максималните вътрешни размери са 5,60 х 15,20 m.[2] На запад и юг църквата има трем с по-нисък покрив от този на основния храм. Дървените колони на едноскатния покрив не достигат до пода, а опират на нисък парапет. Църквата има два входа. От запад правоъгълна дървена врата води до високия нартекс, който се използва и като женска църква. На южната стена има два, а на северната един малък правоъгълен прозорец. Покривът на централния кораб е по-висок от този на другите два.[1]
Таваните на корабите са дървени, резбовани с ромбоидни мотиви, с табло на Христос Пантократор на средния. Оригиналният иконостас е откраднат. По описанието на Ахилеас Йоанидис е бил дървен, изписан с прости флорални мотиви. Откраднати са и повечето оригинални икони. От царските икони са спасени „Свети Йоан Кръстител“, „Свети Атанасий“, „Свети Николай“, датирана 1854 г., „Св. св. Петър и Павел“. В самия храм, в лявата страна е запазена фреска на Архангел Михаил от 3 април 1853 г. Фризът над царските икони има флорална декорация, над него са Дванадесетте празника и отгоре разпятие. Според Муцопулос в храма има три художествени стила – първият, наречен „народен“, показващ последните проблясъци на поствизантийската живопис в годините на османското владичество (изображенията, датиращи 1854, 1855), вторият показва силни западни влияния (Дванадесетте празника, стенописите в барабаните), а третият е напълно примитивен, дело на местните провинциални работилници.[1]
В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата под надзора на Девета ефория за византийски старини към Министерството на културата.[2][4]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ιωαννίδης, Αχιλλέας. Οι ναοί της Παιονίας και η ελληνορθόδοξη παράδοση. Κιλκίς, 1983.
- Μουτσόπουλος, Νικόλαος. Οι Εκκλησίες του Ν. Πέλλης. Θεσσαλονίκη, Ιδρύματος Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 1973.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερό Ησυχαστήριο Αγίου Γεωργίου και Παναγίας της Παραμυθίας στο Άνυδρο // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-06-27. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в 8. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Άνυδρου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Άνυδρο, Ι.Μ.Αγίου Γεωργίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1Φ34/13760/291/22-3-1983 - ΦΕΚ 230/Β/28-4-1983 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 23 октомври 2014.
