Казаново
| Казаново Κοτύλη | |
  Казаново  Казаново  Казаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 71 m |
| Население | 20 души (2021 г.) |
Казаново (на гръцки: Κοτύλη, Котили, до 1928 година Καζάνοβο, Казаново, катаревуса Καζάνοβον, Казановон[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Кукуш с 40 души население (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 8 километра югоизточно от град Ругуновец (Поликастро).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Казаново (Cazanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 1848 българи.[2]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Казаново (Kazanovo) е село в Кукушка каза с 240 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Казаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.
В 1987 година църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Казаново, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Казаново
Вангел Делев Карталов Казански (1860 – след 1943), български революционер- Гоце Запрев (Запров, Вапров, 1884/1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 14 воденска дружина[7]
- Йордан Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[8]
- Мицо Колев (Кольов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[9]
- Яне Казански (Казановлия), български революционер, деец на ВМОРО
- Яно Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 161 – 162.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 – ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108 и 263.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 355.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
