Направо към съдържанието

Пейзаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пейзаново
Ασβεστοχώρι
Църквата Свети Георги
Църквата Свети Георги
Солун
40.6417° с. ш. 23.025° и. д.
Пейзаново
Централна Македония
40.6417° с. ш. 23.025° и. д.
Пейзаново
Гърция
40.6417° с. ш. 23.025° и. д.
Пейзаново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПилеа-Хортач
Географска областХортач
Надм. височина509 m
Население4702 души (2001)
Пощенски код570 10
Телефонен код2310-38
Пейзаново в Общомедия

Пейзаново, Пайзаново, Киречкьой, Киречно, Варово или Ново село (на гръцки: Ασβεστοχώρι, Асвестохори, катаревуса: Ασβεστοχώριον, Асвестохорион) е малък град в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 4702 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено в планината Хортач (Хортиатис), в подножието на връх Свети Илия, на пет километра източно над Солун.[1][2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Женска носия от Пейзаново в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Според Кузман Шапкарев, селото е основано от турците, след като завладяват Солун. Те заселват тук българи с цел да пазят града от гръцки смущения. До първата половина на XIX век, тукашните българи се радват на особени привилегии. Те не плащат никакви данъци и се наричат „Пайзани“, т.е. пазванти, пазачи.[3]

В XIX век Пейзаново е българско село на самата южна езикова граница.[4] В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Йени кьой (Киреч кьой, Пайзаново, Ново село) е единственото в тая област село, населено с българи. Това население, което говори своя стар език, както и гръцки и турски, като няма достатъчно земя за обработване, избрало си е занятие, което най-добре да отговаря на природата на неговия край - то се занимава с варджийство и с това е станало много полезно... Тези българи пътуват с мулета, които им служат за пренасяне на варта.[5] “

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Киречкіой или Новосело като „българско село“.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Азвестохори (Azvesto-khori) живеят 4836 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Пайзаново Киречкьой (Payzanovo Kiretchkeui) е показано като село със 700 домакинства и 3158 жители българи.[8]

В началото на 1870-те години руският консул пише, че в селото има 700 български и 15 куцовлашки семейства, но българите са разделени на партии, като по-силна е патриаршеската.[9]

През 1874 година в селото с големи трудности е открито новобългарско училище с първи учител Христо Захариев от Татар Пазарджик и помощник Иван Апостоловски от село Вишени.[10] Същевременно в селото има голямо гръцко училище с шест учители. В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Киречкьой. След силно противодействие от страна на митрополит Йоаким Солунски обаче българското училище е закрито.[11] Според Васил Кънчов

„ Пó на запад въ с. Киречъ Кьой се е почнало в най-ново време погръчанье на населението, но силният български успех в Солун и ходеньето на киречкьойци в България на печал спират действията на гръцизма.[12] “
Жени в Киречкьой в края на XIX век. Фото Пол Зепджи

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Киречкьой (Пейзаново) живеят 4200 души българи-християни.[13] Царевна Миладинова пише за Киречкьой:

„ Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора.[14] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[15] “

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киречкьой има българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират начално и прогимназиално гръцко училище.[16]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Асвестохори (Ἀσβεστοχώρι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 4422 души (2216 мъже и 2216 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено и 4-класно гръцко женско училище, както и детска градина със 764 ученици (381 мъже и 383 жени) и 10 учители и има едно образователно дружество.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Киречкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Пейзаново попада в Гърция.

„Свети Георги“

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“, трикорабна базилика, е построена в 1800 година, а камбанарията ѝ в 1885 г. В 1867 година е разширен западният кораб. Иконостасът е от 1812 година.[19]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пейзаново
  • Акакий Серски (1792 – 1816), български светец
  • Ангел Христов, македоно-одрински опълченец, варджия, I клас, 3 рота на 9 велешка дружина[20]
  • Антониос Маламатис, гръцки андартски капитан
  • Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[21]
  • Георги Димитров (1852 – 1921), български революционер
  • Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[22]
  • Димостенис Генос (Δημοσθένης Γκένος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  • Костадин (Коста) Кузманов (1876 – ?), български просветен деец
  • Николаос Кицис (Νικόλαος Κίτσης), гръцки андартски деец, епитроп на местното училище и посредник на гръцките консулства[23]
  • Панайотис Кутрусис (Παναγιώτης Κουτρούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, събира храна и оръжие за андартите[23]
  • Симеон Йотов, български опълченец, I опълченска дружина[24]
  • Тодорка Янчева (около 1879 - ?), българска учителка
  • Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, варджия, ІІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[25]
  • Христос Найдис (Χρήστος Νάϊδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага дейността на Яни Рамненски[23]
  • Христос Пелтекис (Χρήστος Πελτέκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и медицинско лице[23]
  • Щерьо Г. Калов (Колев), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, ІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[26]
  • Яни Дионисов (Дионисиев, 1837/1839 - 8 май 1906), български революционер, доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година, зачислен в III рота на I опълченска дружена на 28 април 1877 година, на 27 март 1878 година произведен ефрейтор, уволнен от Опълчението на 27 април 1878 година, живее в Русе и Никопол и се занимава с варджийство[24][27]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Δημόπουλος, Γρηγόριος Ιωαν., "Αι παιδικαί μου αναμνήσεις. Νεοχώρι-Ασβεστοχώρι", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
  • Τσέκος, Χ.Γ., "Ιστορία του Ασβεστοχωρίου", Θεσσαλονίκη 1957.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен български обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884, с.27.
  4. ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“
  5. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 111 - 112.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
  9. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
  10. ↑ Апостоловски, Иван. Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой (Солунско). - Македонски преглед, 1928, кн.3.
  11. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  14. ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 92.
  15. ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 93.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  17. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  19. ↑ Ι.Ν.Αγ.Γεωργίου Ασβεστοχωρίου // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 22 май 2014 г.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  23. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  24. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333, 367.
  27. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 82.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пейзаново&oldid=12403451“.