Димитриос Сарос
| Димитриос Сарос Δημήτριος Σάρρος | |
| гръцки просветен деец | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1938 г.
|
| Учил в | Атински университет |
Димитриос Сарос (на гръцки: Δημήτριος Σάρρος) е гръцки учен, филолог, поет, преводач и просветен деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитриос Сарос е роден в 1870 година в долната махала на епирското село Вица, Загори, в семейството на Михаил Сарос. Получава основно образование в родното си село, след което завършва янинското училище Зосимеа и учи във Философския факултет на Атинския университет. Преподава в Пирея, след което е училищен директор на Общокипърската гимназия, на гръцките училища в Дедеагач и Сяр, генерален инспектор на гръцкото средно образование в Солунския вилает и преподавател във Великата народна школа в Цариград. В столицата става член на Константинополското филологическо дружество и публикува в изданието му. Сарос развива и активна патриотична дейност, като в 1912 година организира първата конференция на учителите от неосвободените гръцки територии и участва в Голямото национално събрание на поробения елинизъм. В резултат на тази си дейност е арестуван от властите и затворен.[1]
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година, Сарос е гимназиален директор на Корфу и съветник по обучението в Министерството на образованието. От 1926 година е член на борда на църковното училище Ризарио.[1]
Умира в 1937 година в Атина.[1]
Още от 1889 година, още като ученик, Сарос пише на димотики стихосбирката си „Първите песни“ («Τα πρώτα Τραγούδια»), в която има влияние от поезията на Янис Виларас и Костас Кристалис. В Атина, като студент в университета, публикува превод на „Херо и Леандър“ на Мусей Граматик. Христос Сулис пише за преводите му: „превежда леко, без усилие, стилът му е жив и стегнат и спокойният му и мелодичен стих излъчва аромата на народната песен“. В 1901 година публикува изследване върху Зенон от Китион, както и етнографско изследване върху гръцките месеци.[1]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Τα πρώτα τραγούδια (εύθυμα, πόνου, αρχαία), Αθήνα 1891
- Ιστορικά σημειώματα περί Ηπείρου και Βλαχίας (Δελτίον Ιστορικής και Εθνολογικής Εταιρείας της Ελλάδος τόμ. Ε') Αθ. 1897
- Λείψανα της λατρείας του Λίνου και Αδώνιδος εν Ηπείρω (Δελτίον Ιστορικής και Εθνολογικής Εταιρείας της Ελλάδος τόμ. Α', Άθ. 1897)
- Περί Ζήνωνος του Κιτέως και της φιλοσοφίας αυτού, (Λάρναξ-Κύπρου 1901)
- Οι μήνες του ελληνικού λαού, (εφημ. «Αλήθεια» Λεμεσού Κύπρου, 1-1-1901)
- Έκθεσις της κρίσεως του Β' Δραματικού αγώνος του εν Κων/λει Ελληνικολυ Φιλολικού Συλλόγου, Κωνσταντινούπολις 1911
- Παλαιογραφικός Έρανος, (περιοδ. Ε.Φ. Κωνσταντινουπόλεως τ. ΛΒ') Κων/λις 1912
- Περί Επαγγελματικής μορφώσεως των εν Τουρκία Ελλήνων διδασκάλων, (εφ. Πατρίς, Κωνσταντινούπολις 18-29/8/1912)
- Το Ελληνικόν πνεύμα δια μέσου των αιώνων, Κωνσταντινούπολις 1912
- Παρατηρήσεις εις το Ηπειρωτικόν γλωσσάριον του Π. Αραβαντινού, Κωνσταντινούπολις 1920
- Διορθωτικά εις Ευριπίδην, Ιφιγένειαν και Μήδειαν, Κωνσταντινούπολις 1920
- Περί της εν Ηπείρω, Μακεδονία και Θράκη συνθηματικής γλώσσης (Δελτίον της Λαογραφικής Εταιρείας τ. Ζ'), Αθ. 1923
- Ζαγορισιακών θεσμίων έρευνα, (Ηπειρωτικά Χρονικά τ. Β') Ιωάννινα 1927
- Η Επανάστασις Διονυσίου του Σκυλοσόφου εις Ιωάννινα (1611) και ο στηλιτευτικός λόγος Μαξίμου του Πελοποννησίου (Ηπειρωτικά χρονικά τ. Γ'), Ιωάννινα 1928
- Κατάλογος των χειρογράφων του εν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (Επετηρίς Βυζαντινών σπουδών τ. Η' (1931) και τ. Θ' 1932), Αθήναι
- Πώς είδε και πώς ετραγούδησεν ο λόρδος Βύρων την Ήπειρον, Φιλολογικός Νέος Κόσμος, Αθ. 1935
- Παλαιογραφικά Ερανίσματα εκ Θεσσαλίας (Επετηρίς Βυζαντινών σπουδών τ. ΙΒ'), Αθ. 1936
- Ηπειρωτικαί ενθυμήσεις ή χρονικά σημειώματα και επιγραφαί, Ηπειρωτικά Χρονικά τ. ΙΒ', Ιωάννινα 1937
- Τοπωνυμικόν Βίτσης και Μονοδενδρίου του Ζαγορίου, Ηπειρωτικά χρονικά τ. ΙΒ', Ιωάννινα 1937
- Μαξίμου του Πελοποννησίου. Απόκρισις προς τους φιλομαθείς Άρτης. Εξ Ιωαννίνων 1614 (Ηπειρωτικά χρονικά), Ιωάννινα 1937.[1]
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Τα καθ' Ηρώ και Λέανδρον, Αθ. 1892
- Εισαγωγή στο αρχαίο δράμα Αθ. 1920
- Σοφοκλής, σε δημοτικούς στίχους, με προλόγους και σημειώματα ερμηνευτικά, Αθ. 1932
- Ευριπίδης, σε δημοτικούς στίχους, με προλόγους…, Αθήνα 1935[1]
