Балевец
| Балевец Κολχικό | |
  Балевец  Балевец  Балевец | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 133 m |
| Население | 1551 души (2021 г.) |
Балевец, още Баловец или Бальовец (известно понякога и с турската си форма Балавча, Балафча, на гръцки: Κολχικό, Колхико, катаревуса: Κολχικόν, Колхикон, до 1927 Μπαλάφτσα, Балафца[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Балевец е разположено в източната част на Лъгадинското поле в западното подножие на Богданската планина на Стара река (Στάρα ριέκα). Отдалечено е на 5 километра източно от демовия център град Лъгадина (Лангадас) и на 6 северно от Лъгадинското езеро (Корония).
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория, античност и средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В местността Хрисавги А – Зеста Нера има открито селище от бронзовата епоха, в местността Хрисавги В – Аспрес Петрес – от ранната желязна епоха и историческта епоха, а в местността Хрисавги Г – Дамари – от късната бронзова епоха и историческата епоха.[2]
В местността Градище (Γραντίστι) североизточно от селото има останки от крепост, превърната по-късно в манастир. Открити са база, капител и колона от късната античност. Северозападно от Градище, близо до църквичката „Свети Георги“, разположена на ниския едноименен хълм Агиос Георгиос, са открити останки от керамика, плочи и следи от правоъгълна сграда с ориентация изток-запад. На хълма има и останки от праисторическо селище. На около километър южно от селото, близо до река Мегало Рема, са открити останки от византийско и османско време.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според османски документи от XVII век Балевец е християнско въглищарско село в нахия Лъгадина.[3]
Църквата „Света Параскева“ в селото е от 1834 година.[4] В XIX век Балевец е село в Лъгадинска каза на Солунския вилает в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Баловец (Balovetze) е показано като село с 60 домакинства и 294 жители българи.[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Баловец живеят 360 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баловча (Balovtcha) има 588 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Балафча е предимно „славяноезично“ селище.[8]
На хълма, разположен на около 500 m североизточно от селото на мястото на стар параклис от османско време е изградена нова църква „Света Неделя“. По същия начин на хълма Свети Георги (Агиос Георгиос) в местността, наречена Влашка махала, на мястото на параклис от османско време е изграден нов храм. В подножието на хълма е имало три воденици, от които е оцеляла само една заедно с част от каналите, отвеждащи водата от реката.[2]
Къщата на Димитриос Тапис, построена в началото на XX век, е един от малкото оцелели примери за традиционна архитектура в Балевец.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[9]
Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:
| „ | Селото Балювец се намира на около 7-8 клм на изток от град Лъгадина и надалеч от северния бряг на Лъгадинското езеро или Ай Василгьолю. До него допират най-крайните северни разклонения на планината Бешикдаг. Околността му е доста плодородна. През него минава старият и по-пряк път от Солун за Нигрита и Серес. Броеше не по-малко от 300 къщи, всички от български произход, но гъркомани (патриаршисти) и в началото на погърчванео си, особено по-младото поколение[10] ...на 4 януари 1913 година почти всичкото местно население, подпомогнато от гръцката войска и пребиваващите в селото няколко души гръцки андарти, премахват българската тричленна комисия и вместо нея образуват общинско управление, което признава само гръцката власт.[11] | “ |
След Междусъюзническата война Балевец попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Балевец е смесено местно-бежанско село с 66 бежански семейства и 311 жители бежанци.[12] В 1927 година е прекръстено на Колхикон.[13] Според Тодор Симовски потомците на местното население са повече от потомците на бежанците.[14]
В 1982 година югозападно от старата гробищна църква е построен новият енорийски храм, също кръстен „Света Параскева“.[3]
- Преброявания
- 1913 – 1000 души
- 1920 – 749 души
- 1928 – 846 души
- 1940 – 1268 души
- 1951 – 1655 души
- 1961 – 1676 души
- 1971 – 1400 души
- 1981 – ?
- 1991 – ?
- 2001 – 1959 души
- 2011 – 1831 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Балевец
Иван Златанов (Йоанис Златанос, Ιωάννης Ζλατάνος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, помощник на Яни Рамненски, лежал в затвор[15]- Константин Априлов (Константинос Априлис, Κωνσταντίνος Απρίλης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и Христос Дремлис, пренасял и оръжие[15]
- Ставрос Баретис (1885 – 1912), гръцки андартски деец
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар. Балевец – Белешки за говорот на селото Балевец (Лагадинско). Зборник на трудови посветени на академик Блаже Конески. Скопје: МАНУ, 1995, стр. 9-27.
- Н. Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Κολχικό // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2014-05-11. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 171.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 176 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 177 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
