Ардамери
| Ардамери Αρδαμέρι | |
| — село — | |
  Ардамери  Ардамери  Ардамери | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Площ | 3 km² |
| Надм. височина | 249 m |
| Население | 308 души (2001) |
Ардамери (на гръцки: Αρδαμέρι, катаревуса Αρδαμέριον, Ардамерион) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 308 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Ардамери е разположено в северозападната на Халкидическия полуостров в североизточните склонове на планината Хортач (Хортиатис), на 38 km от Солун и на 5 km от разклона на Йеракару.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
В късната античност на мястото на Ардамери има укрепено селище.[2] На хълма, на който по-късно е построена катедралната църква „Успение Богородично“ е открита статуя на богинята Кибела, а в подножието му – повредена гробница и римска керамика.[3] Селището в средновековието носи името Еркула (Ἕρκουλα) или Еркулион (Ἑρκούλιον ). Преименуването на Ардамери вероятно става в X – XI век.[2]
Споменава се в 943 година като седалище на епископия с епископ Йоан. В 1638 година центърът ѝ се мести в Галатища и епископията става Ардамерска и Галатищка. В 1934 година е превърната в митрополия, а в 1934 година е слята с Йерисовската митрополия в днешната Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия.
В местността Палио Монастири (в превод Стар манастир) на 4 km южно от Ардамери, където днес има нов храм „Света Троица“, са открити останки от средновековна сграда, вероятно манастир. Археологически обект има и в местността Депозито. На 2 km южно от Ардамери, на коларски път, водещ към Хортач има римски мост, изграден с полуодялани камъни.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В средата на XV век селото, регистрирано като Измамир или Адрамир, има чисто християнско население. По-късно през XVII – XVIII век населението на селото намалява. Селото Идремир е споменато като въглищарско в нахия Пазаргия. Селото е изгорено от османците при потушаването на Халкидическото въстание в 1821 година. Възстановяването му започва в средата на века.[3] Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1836 година върху развалините на старохристиянски храм, вероятно катедрална базилика, и днес е паметник на културата.[4] Църквата „Света Троица“ край селото също е от XIX век.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ардамерион (Ardamérion), Ардамерска епархия, живеят 500 гърци.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Адраманъ живеят 400 жители гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Едремил (Edremil) има 350 гърци и в селото работи гръцко чилище с 1 учител и 30 ученица.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Корония на ном Солун.
В Ардамери са запазени две традиционни каменни къщи – тази на Анастасия Франгуди и тази на Евдоксия Пападопулу.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 13 юни 2014.
- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Αρδαμέρι // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
