Направо към съдържанието

Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ардамерска епархия)
Тази статия е за православната епархия. За едната титулярна римокатолическа вижте Йерисовска епархия (Римокатолическа църква). За другата вижте Ардамерска епархия (Римокатолическа църква).
Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия
Диоцезът на епархията на картата на Централна Македония
Митрополията в Арнеа (Леригово)
Местно имеΙερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърАрнеа (Леригово)
Катедрална църква„Рождество Богородично“
Митрополитска църква„Свети Стефан“
Архиерейски наместничестваАполония и Мадитос
Арнеа (Леригово) и Стратоники (Извор)
Ардамери и Галатища
Загливери
Йерисос и Урануполи
Палеохора и Зервохория
Ставрос и Олимпиада
ПредстоятелТеоклит
Санмитрополит
Сайтwww.im-ierissou.gr
Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия в Общомедия

Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου) е епархия Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Арнеа (Леригово). Начело на епархията от 2012 година е митрополит Теоклит. Епархията има 52 енории. Катедрална църква ѝ е „Свети Стефан“ в Арнеа.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Катедралната църква „Свети Стефан“ в Арнеа
Църквата „Свети Безсребреници“ в Арнеа

Йерисовска и Светогорска епархия

[редактиране | редактиране на кода]

Йерисовската епископия е спомената за първи път в началото на IV век, когато император Константин Велики, в търсене на подходящо място за изграждане на Новия Рим, посещава района и се среща с епископ Макарий Йерисовски и Стагирски (Ιερισσού και Σταγείρων). Епископията е подчинена на Солунската митрополия до края на XIII век, когато е повишена в митрополия.

През 1313 година Света гора става ставропигия под директното управление на вселенския патриарх и епархията е ограничена до североизточния район на Халкидики. След османското завоевание епархията е понижена в епископия, подчинена на Солунската митрополия. В XVII век седалището на епархията е преместено в Извор, а в XIX век в Леригово.

На 7 октомври 1924 година епископията е повишена в Йерисовска и Светогорска митрополия. В 1940 година към нея е присъединен и диоцезът на Ардамерската митрополия и така епархията получава името Йерисовска, Светогорска и Ардамерска.[2]

Печат на епископ Василий Йерисовски, XI век
Име Години
Макарий I Μακάριος при император Аркадий (395 – 408)
Анонимен Aνώνυμος 883
Илия Ηλίας 900
Никифор I Νικηφόρος 1013, 1018
Николай I Νικόλαος 1032
Георгий Γεώργιος 1085
Гавриил Γαβριήλ
Василий I Βασίλειος 1105
Василий II Βασίλειος 1180
Теофил Θεόφιλος 1180, пръв споменат като Йерисовски и Светогорски
Николай II Νικόλαος 1200
Теодосий Θεοδόσιος 1290
Григорий Γρηγόριος началото на XIV век
Нифонт I Νήφων 1314
Яков I Триканас Ιάκωβος Τρικανάς 1329, Йерисовски и Светогорски митрополит и ипертим
Нифонт II Νήφων 1330
Яков II Ιάκωβος 1334
Доротей Δωρόθεος 1338
Анонимен Aνώνυμος
Нифонт III Νήφων 1347
Яков III Ιάκωβος 1365
Давид I Δαβίδ 1366, 1369, 1370, от тази година като епископ
Исаак Ισαάκ 1375, 1378
Анонимен Aνώνυμος 1372
Софроний Σωφρόνιος 1399
Никандър Νίκανδρος 1441
Макарий II Μακάριος 1528, 1544
Иларион I Ιλαρίων 1555
Яков IV Ιάκωβος 1561
Давид II Δαβίδ 1564, 1565
Евгений Ευγένιος 1569
Игнатий I Ιγνάτιος при Йеремия II Константинополски
Акакий Ακάκιος при Йеремия II Константинополски, 10 февруари 1580 г.[3]
Харалампи Χαραλάμπης 1613
Никифор II Νικηφόρος 1622
Теофан Ардамерски, наместник Йерисовски Θεοφάνης
Христофорос Χριστόφορος 1677
Макарий III Μακάριος 1702
Игнатий II Ιγνάτιος 1702
Антим Άνθιμος 1706, 1710
Даниил Δανιήλ 1720
Стефан Στέφανος 1748, 1755
Теодосий Θεοδόσιος 1755 – 1767
Яков V Ιάκωβος 1767 – 1780
Герасим Γεράσιμος 1789, подал оставка
Игнатий III Ιγνάτιος 1789 – между 1836 и 1838
Йоаникий Ιωαννίκιος 1838 – 1869
Атанасий Διονύσιος 1870 – 1871
Дионисий Διονύσιος 1871 – 1875
Амвросий Αμβρόσιος Κασσαράς 1875 – 1877
Теоклит Θεόκλητος Παπαϊωάννου 1877 – 1879
Мелетий Μελέτιος Βυζάντιος 1879 – 1890
Иларион Ιλαρίων Μακαρώνης 1890 – 1899
Йоаким Ιωακείμ Παπαναστασίου 1899 – 1906
Партений Παρθένιος Κελαϊδής 1906 – 1911[4]
Сократ Σωκράτης Σταυρίδης 1911 – 1934

Ардамерска епархия

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на Ардамерската епископия с подписа на епископ Йоаким Струмбис
Началото и краят на писмо от епископ Софроний Ардамерски до митрополит Софроний II Солунски, датирано от 20 март 1891 година.

Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) моралът, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастирът „Света Анастасия Узорешителница“.

Ардамерската епископия се появява през IX – X век като Еркулска (Ερκούλων) със седалище в Еркула или Еркулион, днешният Ардамери. Спомената е в житието на Константин Велики (Патмоски кодекс № 179) от IX – X век.[5] В тактикон от 980 година е спомената Ардамерска епископия, като една от 11-те подчинени на Солунската митрополия, преди Йерисовската и Светогорската и Литийската и Рендинската.[6] В 1638 година седалището ѝ се мести в Галатища и епископията става Ардамерска и Галатищка (Αρδαμερίου και Γαλατίστης).[7]

В XIX век катедрална църква е „Свети Димитър“ в Галатища.[8] в 1839 година.[9]

След преместването на епископ Йоаким през февруари 1922 година, на 10, 12 и 13 декември 1922 година Епархийския синод на Солунската митрополия заседава и дава наместничеството на епархията на йерисовския и светогорски епископ Сократ и решава да поиска от Вселенската патриаршия сливането на Йерисовската и Светогорска и на Ардамерската епископия. На 9 януари 1923 година Светият синод го приема. На 7 октомври 1924 година обаче епархията е издигната в митрополия и същия ден за митрополит е избран архидякон Калиник Креацулис.[10]

Калиник подава оставка през февруари 1934 година поради лошо здраве, а епархията е поета отново от Сократ Йерисовски.[10] В началото на ноември 1936 година Светият синод[10] решава да закрие Ардамерската и Галатищка митрополия и я слива със съседната Касандрийска, с изключение на Загливерско, което е присъединено към Солунската митрополия. След четири години в 1940 година диоцезът на бившата Ардамерска митрополия е слят с Йерисовската и Светогорска, която прима името Светогорска, Йерисовска и Ардамерска.[2][11]

Име Години
Йоан Ιωάννης 2 август 943 г., като еркулски (’Ιωάννης ό όσιώτατος επίσκοπος Έρκούλων) в документ определящ границата между светогорските монаси и йерисовци[6]
Илия Ηλίας запазен негов печат с надпис † Илия Ардамерски († Ήλίας Άρδαμερίων)[6]
Димитрий Δημήτριος 1081
Теодосий Θεοδόσιος 1310, 1318
Григорий Γρηγόριος средата на XIV век
Филотей Φιλόθεος 1541
Йоасаф Ιωάσαφ 1541
Акакий Ακάκιος 1544
Галактион Γαλακτίων 1560
Матей Ματθαίος 1569
Игнатий I Ιγνάτιος 1580
Зосим Ζωσιμάς 1611
Самуил Σάμουήλ 1619
Мелетий Μελέτιος преди 1638
Теофан Θεοφάνης 1640, 1651, също наместник Йерисовски
Мелхиседек Μελχισεδέκ преди 1680
Антим Άνθιμος в 1677
Теоклит Θεόκλητος в 1702, 1725
Анонимен Aνώνυμος споменат на 19 декември 1738 г. в писмо на Йоаким II Солунски до бившия артенски митрополит Неофит II, монах на Света гора[12]
Григорий Γρηγόριος споменат около 1767/1769
Дионисий Διονύσιος 1797, от Андрос
Игнатий II Ιγνάτιος 1805 – 1821
Герасим Γεράσιμος в кондиката на Митилинската митрополия има сметка на митрополит Калиник II Митилински, подписана през юни 1830 г. от наследника му Порфирий и от Герасим патриаршески екзарх Ардамерски[13]
Даниил Δανιήλ в 1832 година започват възстановителни работи на манастира „Света Анастасия Узорешителница“ при епископите Мелетий Солунски, Яков Касандрийски и Даниил бивш Ардамерски[13]
Антим Άνθιμος септември 1823 - 1831
Игнатий III Ιγνάτιος 1831 - 1865
Антим Άνθιμος декември 1867 – март 1876
Константий Κωνστάντιος Ματουλόπουλος 1876 – 1889
Софроний Σωφρόνιος Νηστόπουλος 1890 – 1901
Доротей Δωρόθεος Μοσχίδης 1901 – 1911
Йоаким Ιωακείμ Στρουμπής 1911 – 1922
Калиник Καλλίνικος Κρεατσούλης 1922 – 1934

Йерисовска, Светогорска и Ардамерска митрополия

[редактиране | редактиране на кода]
Име Години
1. Сократ Σωκράτης Σταυρίδης 1934 – 1944
2. Дионсий Διονύσιος Παπανικολόπουλος 1944 – 1951
3. Киприан Κυπριανός Πουλάκος 1951 – 1959
4. Павел Παύλος Σοφός 1960 – 1978
5. Никодим Νικόδημος Αναγνώστου 1981 – 2012
6. Теоклит Θεόκλητος Αθανασόπουλος 2012

Архиерейски наместничества

[редактиране | редактиране на кода]
Архиерейски наместничества на епархията

Епархията има седем архиерейски наместничества:

Архиерейски наместничества и енорийски църкви
Архиерейско наместничество Архиерейско наместничество Селище Старо име Селище Църква Църква
1. Арнеа и Стагира Ἀρναίας & Σταγείρων Арнеа Леригово Ἀρναία „Свети Стефан“ „Ἁγίου Στεφάνου“
„Свети Безсребреници“ „Αγίων Ἀναργύρων“
Варвара Βαρβάρα „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Мегали Панагия Ревеник Μεγάλη Παναγία „Свети Василий“ „Ἁγίου Βασιλείου Μεγάλης“
Неохори Ново село Νεοχώρι „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Палеохори Παλαιοχώρι „Свети Архангели“ „Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν“
Стагира Казанджи махала Στάγιρα „Рождество Богородично“ „Γενεσίου Θεοτόκου“
Станос Στανός „Въведение Богородично“ „Εἰσοδίων Θεοτόκου“
Стратоники Извор Στρατονίκη „Свети Николай“ „Ἁγίου Νικολάου“
2. Йерисос и Урануполи Ἱερισσοῦ & Οὐρανουπόλεως Йерисос Ιερισσός „Рождество Богородично“ „Γενεσίου Θεοτόκου“
„Свети Николай“ „Ἁγίου Νικολάου“
Амуляни Αμμουλιανή „Свети Николай“ „Ἁγίου Νικολάου“
Гомати Γομάτι „Света Богородица“ „Παναγίας“
Неа Рода Νέα Ρόδα „Света Богородица“ „Παναγίας“
Урануполи Ουρανούπολη „Св. св. Константин и Елена“ „Ἀγ. Κωνσταντίνου & Ἑλένης“
Стратони Στρατώνι „Света Варвара“ „Ἁγίας Βαρβάρας“
3. Ардамери и Галатища Ἀρδαμερίου & Γαλατίστης Ардамери Αρδαμέρι „Успение Богородично“ „Κοιμήσεως Θεοτόκου“
Галатища Γαλάτιστα „Успение Богородично“ „Κοιμήσεως Θεοτόκου“
„Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Агиос Продромос Решетник Άγιος Πρόδρομος „Успение Богородично“ „Κοιμήσεως Θεοτόκου“
Палеокастро Каяджик Παλαιόκαστρο „Свети Атанасий“ „Ἁγίου Ἀθανασίου“
Перистера Περιστερά „Свети Андрей“ „Ἁγίου Ἀνδρέου“
Ливади Λιβάδι „Свети Атанасий“ „Ἁγίου Ἀθανασίου“
4. Загливери Ζαγκλιβερίου & Περιχώρων Загливери Ζαγκλιβέρι „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
„Света Акилина“ „Ἁγίας Ἀκυλίνης“
Агиос Хараламбос Άγιος Χαράλαμπος „Свети Атанасий“ „Ὁσίου Ἀθανασίου“
Адам Αδάμ „Света Параскева“ „Ἁγίας Παρασκευῆς“
Думбия Δουμπιά „Света Параскева“ „Ἁγίας Παρασκευῆς“
Каламото Каригьол Καλαμωτό „Животворящ източник“ „Ζωοδόχου Πηγῆς“
Месокомо Гирен Μεσόκωμο „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Петрокераса Равна Πετροκέρασα „Пророк Илия“ „Προφήτου Ἠλιοῦ“
Сана Σανά „Свети Архангели“ „Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν“
Саракина Σαρακήνα „Преображение Господне“ „Μεταμορφώσεως Σωτῆρος“
5. Аполония и Мадитос Ἀπολλωνίας καὶ Μαδύτου Аполония Пазаруда Απολλωνία „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Неа Аполония Егри Буджак Νέα Ἀπολλωνία „Свети Павел“ „Ἀποστόλου Παύλου“
Неа Мадитос Стролонгос Νέα Μάδυτος „Свети Йоан Предтеча“ „Τιμίου Προδρόμου“
Кокалу Κοκκαλού „Свети Безсребреници“ „Ἁγίων Ἀναργύρων“
Платия Аланли „Свети Атанасий“ „Ἁγίου Ἀθανασίου“
Перистерона Угурли Περιστερώνα „Свети Спиридон“ „Ἁγίου Σπυρίδωνος“
Мелисургос Лезик Μελισσουργός „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Лутра Неас Аполонияс Λουτρά Νέας Απολλωνίας „Преображение Господне“ „Μεταμορφώσεως Σωτῆρος“
6. Ставрос и Олимпиада Σταυροῦ καί Ὀλυμπιάδος Ставрос Σταυρός „Света Параскева“ „Ἁγίας Παρασκευῆς“
„Свети Авксентий“ „Ὁσίου Αὐξεντίου“
Ано Ставрос Άνω Σταυρός „Свети Димитър“ „Ἁγίου Δημητρίου“
Олимпиада Ολυμπιάδα „Света Неделя“ „Ἁγίας Κυριακῆς“
Моди Μόδι „Света Троица“ „Ἁγίας Τριάδος“
7. Палеохора и Зервохория Παλαιοχώρας & Ζερβοχωρίων Палеохора Παλαιοχώρα „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Йероплатанос Топлик Γεροπλάτανος „Свети Димитър“ „Ἁγίου Δημητρίου“
Риза Сопотник Ριζά „Успение Богородично“ „Κοιμήσεως Θεοτόκου“
Кримни Κρήμνη „Свети Николай“ „Ἁγίου Νικολάου“
Маратуса Долна Равна Μαραθούσα „Свети Георги“ „Ἁγίου Γεωργίου“
Платанохори Дере махала Πλατανοχώρι „Преображение Господне“ „Μεταμορφώσεως Σωτῆρος“[14]

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Име Години
1. „Свети Христофор“ Арнеа мъжки
2. „Свети Козма Етолийски“ Арнеа женски
3. „Свети Генадий Схоларий“ Ливади мъжки
4. „Свето Благовещение Богородично“ Олимпиада женски
5. „Свето Преображение Господне“ Неа Аполония женски
6. „Успение Богородично“ Мегали Панагия женски
7. „Света Богородица Защитничка“ Мегали Панагия женски

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου // Εκκλησία της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2009-07-27. Посетен на 20 април 2014 г.
  2. ↑ а б Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 28. Посетен на 10 септември 2014.
  3. ↑ Ζέλλιου-Μαστοροκώστα, Ερατώ. Η Επισκοπή - Αρχιεπισκοπή Κασσανδρείας έως την Επανάστασης του 1821 // Παγχαλκιδικός Λόγος, Τεύχος 5ο, Οκτώβριος - Δεκέμβριος 2010, 8. Посетен на 3 юни 2014.
  4. ↑ Μπακαλίδης, Αθανάσιος. "ΣΥΛΕΟΣ ΠΕΔΙΟΝ" "ΘΡΗΣΚΕΙΑ - ΛΑΪΚΗ ΛΑΤΡΕΙΑ" // Архивиран от оригинала на 2014-09-05. Посетен на 5 септември 2014.
  5. ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 9. Посетен на 10 септември 2014.
  6. ↑ а б в Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 10. Посетен на 10 септември 2014.
  7. ↑ Μαϊδώνης, Αρχιμανδρίτης Χρυσόστομος. Προσκυνηματικός Οδηγός Ιεράς Μητροπόλεως Ιερισσού // Κύτταρο Ιερισσού, 09/2014, 14-15. Посетен на 18 юни 2014.
  8. ↑ Βίοι Πελοποννησίων ανδρών και των εξώθεν εις την Πελοπόννησον ελθόντων κληρικών, στρατιωτικών και πολιτικών των αγωνισαμένων τον αγώνα της επαναστάσεως. Αθήνα, Σταύρος Ανδρόπουλος, Τυπογραφείο Π. Δ. Σακελλαρίου, 1888. Посетен на 10 април 2010.
  9. ↑ Παρασκευά, Βάσσα. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2008. σ. 59. Посетен на 6 юни 2014.
  10. ↑ а б в Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 27. Посетен на 10 септември 2014.
  11. ↑ Μπίσμπος, Γεώργιος. Η επισκοπή Αρδαμερίου στα τέλη του 19ου - στις αρχές του 20ου αιώνα βάσει ανέκδοτου κώδικα του ΙΑΜ. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2016.
  12. ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 17. Посетен на 10 септември 2014.
  13. ↑ а б Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 24. Посетен на 10 септември 2014.
  14. ↑ Ἱεροί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 3 юни 2014.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йерисовска,_Светогорска_и_Ардамерска_епархия&oldid=12282706“.