Стратоники
- Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
| Стратоники Στρατονίκη | |
  Стратоники  Стратоники  Стратоники | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 455 m |
| Население | 538 души (2021 г.) |
Стратоники или Ѝзвор (на гръцки: Στρατονίκη или Стратоники, до 1924 година Ίσβορο, Исворо, катаревуса Ίσβορον, Исворон[1]) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, със 750 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Извор е село в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 75 километра източно от град Солун, с гледка към Йерисовския залив и полуостров Света гора.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика (където по-късно възниква село Извор) е пославянчена. През ХV-ХVІ век Извор е едно от рударските селища в района на Сидерокапса. Жителите му са християни, както следва:
| Население през ХV-ХVІ век според османски регистри | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1478 | 1519 | 1527 | 1568 | ||||
| Махала Поп Йован | 79 ханета, 22 неженени и 4 вдовици | 142 ханета, 47 неженени и 5 вдовици | |||||
| Махала Поп Радослав | 61 ханета, 11 неженени и 2 вдовици | 73 ханета, 31 неженени | |||||
| Махала Поп Димитри | 46 ханета, 9 неженени и 5 вдовици | 77 ханета, 19 неженени | |||||
| Общо в Извор | 164 ханета и 8 вдовици | 167 ханета, 16 неженении 13 вдовици | 186 ханета, 42 неженени и 11 вдовици | 292 ханета, 97 неженени и 5 вдовици | |||
Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово.[3]
В началото на ХVІІ век Хилендарският манастир притежава няколко къщи, магазини, лозя и ливади в Изборос на стойност над 20 000 акчета. До 1640 година манастирът купува още ливади край селото.[4]
В XVII век в Извор е преместен от Йерисос центърът на Йерисовската епархия, където остава до XIX век, когато след Гръцкото въстание от 1821 година е преместен в Леригово. Френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери споменава Изворския епископ. В Стратоники все още има местност, която се нарича Деспотико.[5] През ХVІІ век рударството в района започва да запада. По това време в Извор живеят и мюсюлмани. В 1743 година броят на миньорите в селото е 184 души.[6]
Английският учен и дипломат Уилям Лийк, който в началото на ХІХ век посещава района, пише, че Низворо се състои от 300-400 къщи, разделени на две почти еднакви махали, гръцка и турска, разположени на половин миля една от друга. Начело на гръцката махала е епископът на Ерисос, а на турската - Рустем ага, който е ръководител на сребърните мини.[7]
В 1819 година Атанасиос Стагиритис, който вероятно е от Извор, пише в „Ипериотика или история и география на Епир“:
| „ |
Κατά τά Ανατολικά παραθαλάσσια τῆς Μακεδονίας, ὅπου ἦταν ἡ χώρα Χαλκιδική καλουμένη, ὠνομάζονται ἔτι κωμοπόλεις, καὶ κῶμαι , καὶ ὄρη, καὶ ἄλλα τοιαῦτα, μὲ ὀνόματα Βουλγάρων · Ἴσβουρος, Στανὸς , Νιβοσέλον καὶ λοιπά · σώζονται καὶ τινὲς λέξεις, καὶ τρα ξούδια εἰς γλῶσσαν ἑλληνικὴν, περιέχοντα ὀνόματα Βουλγάρων · εὑρίσκονται καὶ ὀνόματα τινῶν ἀρχαίων ἐγκατοίκων Βουλγάρων Ψυχή Βουλγάρου ὅμως ἤδη δὲν ὑπάρχει , καθὼς εὑρίσκονται περὶ τὴν Θεσσαλονίκην καὶ ἀλλαχου , οὔτε ἄλλου ἔθνες , ούτε γλώσσης , ἐκτὸς τινῶν Λατινικῶν , μανίκια , κολίγας , και τινων ἄλλων . Ἐκ τούτων οὖν φαίνεται ὅτι ἦσαν καί ἐκεῖ Βούλγαροι ἐγκάτοικοι, πλήν ἐξελληνίσθησαν, ἀναγκαζόμενοι μά λιςα ὑπὸ τῆς ̓Εκκλησίας, καὶ τῶν ἐκεῖ ἐθίμων · ἐπειδὴ δὲν εἶχον ὄντε ̔Ιερᾶς ὄντε ἐκκλησιαςικὰ βιβλία εἰς τὴν γλῶσσαν αὐτῶν. По източното крайбрежие на Македония, където е била областта наречена Халкидики, някои паланки, и села, и планини и всякакви подобни, носят български имена: Исвурос, Станос, Новоселу и други. Оцелели са и някои думи и песни на гръцки език, съдържащи имената на българи. Намират се и имена на старите жители българи. Но няма жива душа българин, както се намират около Солун и на други места, нито от някой друг народ или език освен латински - μανίκια [ръкав], κολίγας [колега] и малко други. От всичко това изглежда, че е имало там жители българи, вече погърчени, принудени от Църквата и[8] тамошните обичаи, тъй като те нямаха свещеници, нито църковни книги на своя език.[9] |
“ |
Българският език се запазва в района до края на XIX век. Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Извор и съседното Ново село все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[10]
Църквата „Свети Николай“ в Извор е от 1812 година.[11] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Исворос (Isvoros), Йерисовска епархия, живеят 720 гърци.[12] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Извор като българско селище с три мраморни църкви и училище.[13]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Извор живеят 500 жители гърци християни.[14]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор има 530 гърци.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Извор влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година то е прекръстено на Стратоники.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаджи Кури[16] | Χατζή Κουρί | Дасаки | Δασάκι[17] | възвишение на ЮЗ от Стратоники и на Ю от Стагира (Казанджи махала)[16] |
| Зепко[16] | Ζέπκο | Кладеро | Κλαδερό[17] | местност на СИ от Стратоники и на С от Стратони на морския бряг,[16] в която е разкрита Зепкоската базилика[18] |
| Пунда[16] или Буда | Μπούντα | Рахони | Ραχώνι[17] | нос на СИ от Стратони[16] |
| Кури[16] | Κουρί | Дасаки | Δασάκι[17] | местност на морския бряг на Ю от Стратони[16] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стратоники
Атанасиос Стагиритис (около 1780 – около 1840), гръцки учен- Димитриос Стагиритис (? - 1837), гръцки революционер и политик
- Николаос Стагиритис (1802 - 1891), гръцки революционер и политик
- Починали в Стратоники
- Евлогий Курилас (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Στρατονίκη // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.
- ↑ Fotić, Aleksandar. Adaptation and Survival: Hilandar in the Ottoman Empire (15th-17th Centuries), Hilandar Monastery, ed. by G. Subotić, Belgrade: SASA 1998, 91-102 p. 102.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου // Архивиран от оригинала на 2008-09-26. Посетен на 2009-11-03.
- ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 86.
- ↑ Leake, William M. Travels in Northern Greece, vol. 3, London, 1835, p. 160.
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 352. (на гръцки)
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 353. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 114 – 115. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/521/7-1-1981 - ΦΕΚ 51/Β/28-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-28. Посетен на 8 ноември 2014. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
