Направо към съдържанието

Мегали Панагия

Мегали Панагия
Μεγάλη Παναγία
— село —
Гърция
40.4444° с. ш. 23.6794° и. д.
Мегали Панагия
Централна Македония
40.4444° с. ш. 23.6794° и. д.
Мегали Панагия
Халкидика
40.4444° с. ш. 23.6794° и. д.
Мегали Панагия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина440 m
Население2367 души (2021 г.)
Пощенски код63076
Телефонен код23720-3

Мегали Панагия или Ревеник (на гръцки: Μεγάλη Παναγία, до 1924 година Ρεβενίκια, Ревеникия[1]) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 2727.

Селото е разположено в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Намира се в югоизточната част на Халкидика, на 12 километра югоизточно от Арнеа (Леригово) и на 80 километра от Солун, в подножието на хълма Хтикела, част от южното подножие на Холомонда.[2] На четири километра от селото е манастирът „Света Богородица Защитничка“.[2]

Селото е едно от основните на полуострова и същевременно едно от най-старите – името му често се споменава в светогорските документи. Най-ранното свидетелство за него е споменаването на „крепостта Аравеникия“ (καστέλιον Αραβενικαίας) в 1379 година.[2] Църквата „Рождество Богородично“ в крепостта се смята, че е от 1007 година.[2][3] На реката на селото Комблицос е запазен каменният Ревенишки мост,[4] смятан за хилядагодишен.[2]

В Османскаа империя

[редактиране | редактиране на кода]

През османското владичество Ревеник е едно от големите мадемски села. В 1821 година е разрушено по време на Халкидическото въстание.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ревеникия (Revénikia), Йерисовска епархия, живеят 960 гърци.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ревеник живеят 1120 жители гърци християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ревеник (Revenik) има 865 гърци.[7]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ревеник влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Панагия, по името на църквата „Света Богородица“.

В 1932 година много стари къщи на селото са разрушени от Йерисовското земетресение. Селото пострадва и през Втората световна война.[2] В 1955 година е построена голямата енорийска църква „Свети Василий“.[2]

До 2011 година Мегали Панагия е център на дем Панагия.

Прекръстени с официален указ местности в община Мегали Панагия на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Виглес[8] Βίγλες Σκοπός Σκοπός[9] възвишение на ЮЗ от Мегали Панагия и на СЗ от Плана (441 m)[8]
Бух Цаирия Μπούχ Τσαΐρια Ливади Λιβάδι[9] местност на ЮЗ от Мегали Панагия и на СЗ от Плана[8]
Виглуда[8] Βιγκλούδα Микроскопия Μικροσκοπια[9] местност на Ю от Мегали Панагия и на СИ от Плана[8]
Бир Калива[8] Μπύρ Καλύβα Монокаливо Μονοκάλυβο[9] местност на Ю от Мегали Панагия[8]
Цаирия Τσαΐρια Ливадес Λιβάές[9] местност на Ю от Мегали Панагия
Байладес[8] Μπαίλαδες Псилокорфес Ψιλοκορφές[9] възвишение на ЮЗ от Мегели Панагия и на СЗ от Плана[8]
Тараза Рахи[8] Ταραζά Ράχη Врахаки Βραχάκι[9] възвишение на ЮЗ от Мегели Панагия[8]
Мазани Астриндес[8] Μαζάνη Αστρίνδες Ститос Στήθος[9] колиби на СЗ от Плана[8]
Склика[8] Σκλίκα Воскес Βοσκές[9] местност на Ю от Мегали Панагия[8]
Бадинес[8] Μπαντίνες Алпофолия Άλποφωλιὰ[9] възвишение на ЮЗ от Мегали Панагия[8]
Бода Рахи[8] Μπόντα Ράχη Митери Μυτερή[9] възвишение на СЗ от Мегели Панагия[8]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Megali Panagia // Municipality of Aristotle. Посетен на 8 юни 2014.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
  4. Τα Πέτρινα Τοξωτά Γεφύρια της Χαλκιδικής // Halkidiki Greece. Посетен на 2 февруари 2024 г. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)