Гомати
| Гомати Γομάτι | |
| — село — | |
 | |
  Гомати  Гомати  Гомати | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 449 души (2021 г.) |
| Гомати в Общомедия | |
Гомати (на гръцки: Γομάτι, катаревуса Γομάτιον, Гоматион) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 591.
Георгафия
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югоизточната част на Халкидика, на 22 километра югоизточно от Арнеа (Леригово), преди началото на третия ръкав на полуострова – Света гора.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода],_%CE%93%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%84%CE%B9_%CE%A7%CE%B1%CE%BB%CE%BA%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%AE%CF%82,_%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%B9%CE%BA%CF%8C_%CE%9C%CE%BF%CF%85%CF%83%CE%B5%CE%AF%CE%BF_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7%CF%82,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA.jpg)
Гоматската река Петдения се идентифицира със Студената река (Ψυχρό ποταμό), спомената от Аристотел, посочвайки, че овцете минали през водите ѝ, променят цвета на вълната си.[2]
Край Гомати има много останки от различни антични и средновековни селища – в местностите Градистос (Γραντίστος), Кастри край Девелики (Καστρί), Пиргос (Πύργος) и Хиляду (Χιλιαδού).[3]
На няколко километра на северозапад е запазен средновековният каменен Гоматски мост, символ на селото.[2]
През средновизантийската епоха в района е съществувало селището Девелики. От XII век районът започва частично да се трансформира в метохи на светогорските манастири. През XIV век е принадлежал на Иверския манастир, Великата Лавра|Лавра и Хелендар и по-късно на Дионисиат.[2]
На 4 km на запад от селото са развалините на Старо Гомати. Там е разположена средновековната отбранителна кула на Гоматския манастир „Света Богородица“ от VIII – IX век, както и параклис, посветен на Свети Атанасий Атонски. Манастирът е бил разположен до селище на име Камена. На черния път за Мегали Панагия (Ревеник) е бил разположен старият манастир „Свети Четиридесет мъченици“, метох на Ксиропотамския манастир, от който днес е оцелял само един параклис в светогорски стил от XIX век.[4] На мястото на кулата е било старото селище, преместено на новото си място след земетресение в 1932 година. Селището е било собственост на светогорски манастири и се споменава от X век под името Камена. От XIV век се появява името Гомати. От 1400 година е собственост на Великата Лавра.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гомати (Ghomati), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гомати живеят 520 жители гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гомати (Gomati) има 500 гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Гомати влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
В 1932 година Старо Гомати е унищожено от земетресение и е преместено на 4 km на изток на мястото на метоха на Великата Лавра, експроприиран от държавата.[2]
До 2011 година Гомати е част от дем Панагия.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Круп[9] | Κρούπ | Рематаки | Ρεματάκι[10] | река на Ю от Гомати, вливаща се в Светогорския залив[9] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гомати
Апостолос Василиу (1801 – 1833), участник в Гръцката война за независимост- Георги Гоматски, светец от XIX век
- Гервасий Гоматски, светец от XIX век
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Γομάτι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ а б в г Τα Πέτρινα Τοξωτά Γεφύρια της Χαλκιδικής // Halkidiki Greece. Посетен на 2 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Καλώς Ήλθατε στον Πολιτιστικό Μορφωτικό Σύλλογο Γοματιανών Θεσσαλονίκης // Γομάτι Χαλκιδικής. Архивиран от оригинала на 2014-11-21. Посетен на 18 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 18 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Πύργος Ορφανού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
