Направо към съдържанието

Палеохори (дем Аристотел)

Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.

Палеохори
Παλαιοχώρι
— село —
Стената на крепостта Непоси
Стената на крепостта Непоси
Гърция
40.4914° с. ш. 23.6486° и. д.
Палеохори
Централна Македония
40.4914° с. ш. 23.6486° и. д.
Палеохори
Халкидика
40.4914° с. ш. 23.6486° и. д.
Палеохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина598 m
Население1262 души (2021 г.)
Палеохори в Общомедия

Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 1507 жители (2001).

Селото е разположено на 550 m надморска височина, в източната част на Халкидическия полуостров, в планината Холомонда, между Арнеа (Леригово) и Неохори (Ново село). В Палеохори идва пътят от юг от Мегали Панагия (Ревеник). На площада в центъра на селото има старо дърво.[1]

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Икона на Свети Архангел Михаил от XVI век от църквата „Свети Архангели“

Вероятно античното селище на мястото на Палеохори е един от 32-та града на Халкидския съюз около Олинт, унищожени от Филим II Македонски в 348 година пр. Хр. Югозападно от Палеохори са останките от средновековната крепост Непоси.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Палеохори е едно от Мадемските села в Касандренска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Paleo-khori), Йерисовска епархия, живеят 480 гърци.[2] Църквата „Свети Архангели“ е от 1899 година.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палюхоръ живеят 560 жители гърци християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палюхор (Paliouhor) има 300 гърци.[5]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Палеохори влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Палеохори на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бигла[6] Βίγλα Скопос Σκοπός[7] връх в Пиявица на С от Палеохори (744,6 m)[6]
Цаирия[6] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[7] местност на С от Палеохори[6]
Бранистра[6] Μπρανίστρα Скопия Σκοπιά[7] възвишение в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6]
Буковина[6] Μπουκοβίνα Кладия Κλαδιά[7] местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово)[6]
Караджа Лакос[6] Καρατζά Λάκκος Мавролакос Μαυρόλακκος[7] река в Холомонда, на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово), десен приток на Хаврияс[6]
Небуш[6] Νεμπούς Номес Νομές[7] местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на ЮИ от Арнеа (Леригово)[6]
Джумара[6] Τζουμάρα Архондас Άρχοντας[7] възвишение на З от Палеохори и на И от Арнеа (Леригово)[6]
Аврам Тумба Αβραάμ Τούμπα Самари Σαμάρι[7]
Бамбакиес[6] или Замбаково Ζαμπάκοβο Кладеро Κλαδερό[7] местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6]
  1. а б Παλαιοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 20 юни 2014.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)