Палеохори (дем Аристотел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.
Палеохори Παλαιοχώρι | |
— село — | |
Стената на крепостта Непоси | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Аристотел |
Географска област | Мадемохория |
Надм. височина | 598 m |
Население | 1262 души (2021 г.) |
Палеохори в Общомедия |
Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 1507 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 550 m надморска височина, в източната част на Халкидическия полуостров, в планината Холомонда, между Арнеа (Леригово) и Неохори (Ново село). В Палеохори идва пътят от юг от Мегали Панагия (Ревеник). На площада в центъра на селото има старо дърво.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Вероятно античното селище на мястото на Палеохори е един от 32-та града на Халкидския съюз около Олинт, унищожени от Филим II Македонски в 348 година пр. Хр. Югозападно от Палеохори са останките от средновековната крепост Непоси.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Палеохори е едно от Мадемските села в Касандренска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Paleo-khori), Йерисовска епархия, живеят 480 гърци.[2] Църквата „Свети Архангели“ е от 1899 година.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палюхоръ живеят 560 жители гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палюхор (Paliouhor) има 300 гърци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Палеохори влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Бигла[6] | Βίγλα | Скопос | Σκοπός[7] | връх в Пиявица на С от Палеохори (744,6 m)[6] |
Цаирия[6] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[7] | местност на С от Палеохори[6] |
Бранистра[6] | Μπρανίστρα | Скопия | Σκοπιά[7] | възвишение в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6] |
Буковина[6] | Μπουκοβίνα | Кладия | Κλαδιά[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово)[6] |
Караджа Лакос[6] | Καρατζά Λάκκος | Мавролакос | Μαυρόλακκος[7] | река в Холомонда, на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово), десен приток на Хаврияс[6] |
Небуш[6] | Νεμπούς | Номес | Νομές[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на ЮИ от Арнеа (Леригово)[6] |
Джумара[6] | Τζουμάρα | Архондас | Άρχοντας[7] | възвишение на З от Палеохори и на И от Арнеа (Леригово)[6] |
Аврам Тумба | Αβραάμ Τούμπα | Самари | Σαμάρι[7] | |
Бамбакиес[6] или Замбаково | Ζαμπάκοβο | Кладеро | Κλαδερό[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Παλαιοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 20 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
|