Направо към съдържанието

Евлогий Курилас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евлогий
Ευλόγιος
гръцки духовник
Портрет от 1920 г.
Портрет от 1920 г.

Роден
1880 г.
Починал
21 април 1961 г. (81 г.)

Религияправославие
Учил вАтински университет
Атонска академия
Велика народна школа
Евлогий в Общомедия
Чета от въоръжени свещеници и монаси от Атон по време на Балканските войни
На церемонията по откриването на учебната година 1930 – 1931 на Атонската академия. Отпред епископ Евлогий

Евлогий (на гръцки: Ευλόγιος,[1]на албански: Evlogji) е гръцки духовник, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, епископ на Корчанската епархия от 1937 до 1939 година, университетски преподавател по философия и автор на теологични трудове.

Роден е с името Илиас Курилас (на гръцки: Ηλίας Κουριλάς) или Илия Курила (на албански: Ilia Kurilla) в 1880 година в корчанското християнско село Зичища, тогава в Османската империя.[2][3][4] Има влашки произход от Москополе.[5][6][7][8] Като млад става монах във Филотеевия манастир, след това във Великата Лавра. Завършва Атонската академия през 1901 г. и продължава обучението си във Великата народна школа в Цариград и завършва богословие в Атинския университет.[3][9] После учи във Философски факултет на Атинския университет, от който получава степен магистър по философия и докторска степен в хуманитарните науки.[10] След това продължава обучението си в Германия.[3]

Участва в гръцката въоръжена пропаганда в Македония. В 1908 година пътува из Македония и разширява гръцката четническа активност към Корчанската епархия. В 1910 година е изпратен за набиране на средства в Египет.[11]

По време на Балканските войни е начело на 100 войници, сред които много свещеници, които подпомагат гръцката армия в района на Халкидики.[3]

От 1915 до 1923 работи като учител в гимназия в Атина, а от 1930 до 1931 е протоепистатис на Атон, където постига отварянето на Атонската академия. От 1935 до 1937 година преподава във Философския факултет на Солунския университет.

На 17 април 1937 година Вселенската патриаршия признава новосъздадената автокефална православна църква на Албания и в споразумение с албанските власти избира няколко образовани и компетентни свещеници, за епископските катедри. Сред тях са аргирокастренският Пантелеймон Котокас и корчанският Евлогий Курилас.[12][13]

След италианската окупация на Албания в 1939 година, православните епископи са изгонени. Когато в 1945 година идва на власт комунистическият режим на Енвер Ходжа, Курилас е обявен за враг на държавата и лишен от албанско гражданство.[6]

Оттогава Евлогий живее в Гърция и заедно с Пантелеймон Котокас е в Централния комитет на Северноепирската борба, организация стремяща се към анексия на Северен Епир от Гърция.[14] По време на Декемвриана през 1944 година е един от заложниците на ЕАМ, като описва събитията в книгата „Декемврианската трагедия на заложниците“.[15]

От 1942 г. до 1949 г. преподава старогръцката история в Атинския университет.[16]

Умира на 21 април 1961 година в Стратоники (Извор) на Халкидика.[17]

Евлогий дарява 10 000 тома книги на библиотеката на Янинския университет[3] и затова в Янина на негово име е наречена улица.[18][19] Евлогий Корчански е автор на много книги с историческо, философско и религиозно съдържание.

  1. Amburger, Erik et al. Die Akademia von Moschopolis und ihre Nachwirkungen im Geistesleben Sudeuropas // Wissenschaftspolitik im Mittel-und Osteuropa: Wissenschaftliche Gesellschaften, Akademien und Hochschulen im 18. und beginnenden 19. Jahrhundert. εκδ. Hobbing, 1976. ISBN 9783921515006. S. 114 – 128. griechische Historiker und Mönch der Laura am Athos, Eulogios Kourilas Lauriotes... (на немски)
  2. Εκδόσεις: Οι Αμπελώνες του Άθω. Μυλοπόταμος (Greek)
  3. а б в г д Μαίρη Ζαγκλή-Μπόζιου. Γενικός Κατάλογος Αρχείου Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.. Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Τμήμα Ιστορία και Αρχαιολογίας. p. 13 (Greek)
  4. Papyrus-Larousse, Athens 1964, vol. 6, „Ευλόγιος Κουρίλας“, на гръцки.
  5. Ramet, Sabrina. Nihil obstat: religion, politics, and social change in East-Central Europe and Russia. Duke University Press, 1998. ISBN 0822320703. с. 208.
  6. а б Fahlbusch, Erwin Bromiley, Geoffrey William. The encyclopedia of Christianity. Hestia Publishers & Booksellers / Wm. B. Eerdmans Publishing, 1999. ISBN 9788889345047. с. 35. "Archbisop Panteleimon of Gjirokastër and Bishop Evlogios of Korçë (both Greeks born in Albania) fled the country, and the last links with the Patriarchate of Constantinople was broken.
  7. Ιστοσ. Πανελλήνιας Ομοσπονδίας Πολιτιστικών Συλλόγων Βλάχων, Η Μοσχόπολη του Σήμερα Архив на оригинала от 2008-02-24 в Wayback Machine.
  8. Ιστοσ. Πανελλήνιας Ομοσπονδίας Πολιτιστικών Συλλόγων Βλάχων, Ευλόγιος Κουριλάς, ημερολόγιο 1996 Архив на оригинала от 2004-09-27 в Wayback Machine.
  9. Μ. Θεοδοσόπουλου, «Οι αμπελώνες του Άθω» – Οίνος και άμπελος[неработеща препратка], Ιστοσ. Εφημ. Η Εποχή, [Κριτική βιβλίου Ευλογίου Κουρίλα Λαυριώτου „Οι αμπελώνες του Άθω“ Έκδοση από το Ιερό Κάθισμα Αγίου Ευσταθίου Μετόχιον της Ιεράς Μονής Μεγίστης Λαύρας Μυλοπόταμος – Άγιο Όρος Σεπτέμβριος 2001], Ημ. δημ. 01/07/2005
  10. Europa World of learning online. Allen & Unwin, 1950, p. 384
  11. Η επισκοπή και μητρόπολη Κορυτσάς // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
  12. Kondis, Basil. The Greeks of Northern Epirus and Greek-Albanian relations: historical review from the Greek edition: v. 3, 1922-1929-v. 4, 1930 – 1940. 1990. с. 41.
  13. Ιστοσ. Νεοελαίας Βορειοηπειρωτών, Η πολυκύμαντη ιστορική πορεία τής Ορθόδοξης Εκκλησίας τής Αλβανίας, 29/11/2007
  14. Tönes, Bernhard. Belastungsprobe für die albanisch-griechischen Beziehungen // Südosteuropa – Zeitschrift für Gegenwartsforschung. Südost-Institut München. Abteilung Gegenwartsforschung, 1983. S. 440 – 456. (на немски)
  15. Ιστοσ. Ιστορικά Θέματα, Η ομηρία και η απαγωγή χιλιάδων πολιτών από τον ΕΛΑΣ τον Ιανουάριο του 1945, 06/10/2010
  16. Weitzmann Kurt. Sailing with Byzantium from Europe to America: the memoirs of an art historian. Editio Maris. 1994. ISBN 978-3-925801-17-4, p. 134.
  17. Ιστοσ. Τράπεζα Ιδεών, Άγιος Ιωάννης Βατάτζης ο Ελεήμων ο Μαρμαρωμένος Βασιλιάς: Βιβλιογραφία, 07/11/2011
  18. Ιστοσ. Εφημ. Ηπειρωτικός Αγών, Από την Καραβατιά στο Άγαλμα της Ελευθερίας, 15/02/2009
  19. Σάκης Κουρουζίδης, Το βιβλίο και η βιβλιοθήκη στον χρόνο Архив на оригинала от 2016-10-12 в Wayback Machine., Ιστοσ. εκδόσεων Ευώνυμος Οικολογική Βιβλιοθήκη, Αντιγραφή Εισαγωγής έργου „Εξώφυλλα βιβλίων. Εγκόλπιο για τη φύση, το περιβάλλον, την οικολογία. Βιβλιογραφική Παρουσίαση 2.800 τίτλων“, εκδόσεις Ευώνυμος Οικολογική Βιβλιοθήκη, Αθήνα, 1996, σσ. 768
Христофор корчански епископ
(1937 – 1945)
Агатангел