Атанасиос Стагиритис
| Атанасиос Стагиритис Αθανάσιος Σταγειρίτης | |
| гръцки просветен деец | |
| Роден |
около 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1840 г.
|
Атанасиос Христодулу Стагиритис (на гръцки: Αθανάσιος Χριστόδουλου Σταγειρίτης) е виден гръцки журналист и просветен деец от Възраждането, противник на Адамандиос Кораис.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родът му по произход е от Западна Македония (Влахоклисура или Селица), но вероятно Атанасиос Стагиритис е роден в Извор на Халкидическия полуостров, тогава в Османската империя.[2] Роден е около 1780 година и умира около 1840 година.[3] Негови брат е революционерът Димитриос Стагиритис, а племенник му е гръцкият революционер Николаос Стагиритис, син на третия брат Харисиос.[2] Атанасиос Стагиритис е противник на налаганата от Кораис езикова система на гръцкия език и привърженик на тази на Панайотис Кодрикас. Тези свои възгледи налага чрез вестник „Калиопи“, на който е редактор. Знае се, че преподава гръцки език в Императорската академия за източни езици във Виена малко преди и през 1815 година. В австрийската столица са издадени и всички му известни произведения, което говори за дългосрочен престой в града.[3]
Автор е на литературни, исторически, географски и математически съчениния, целящи да се развие духовния напредък на гърците в Германия. Сред тях са „Сборник по математика“ (Επιτομή αριθμητικής, 1810) и „Ипериотика или история и география на Епир“ (Ηπειρωτικά, ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου, 1819), колекция от дела на много автори. Автор е и на пет книги „Огигия или археология“ (Ωγυγία, ή Αρχαιολογία, 1815, 1816, 1817, 1818, 1820), съдържащи антична религиозна история, митология и обичаи, за да могат да се разбират поетите и писателите от античността. Негов е учебникът, озаглавен „Домерон, обща история“ (Δομαιρών επιτομή ιστορίας γενική), издаден в три тома през 1812 година, превод от френски, предназначен да служи като учебник за гъркоезичното образование.[3]
Във всички тези съчениния използва висок гръцки – езикът на Фенер и Патриаршията, който не е нито старогръцкия, нито новогръцкото койне димотики.[3][4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Христодулос Стагиритис | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасиос Стагиритис (около 1780 – около 1840) | Димитриос Стагиритис (? – 1837) | Харисиос Стагиритис | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Николаос Стагиритис (1802 – 1891) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Επιτομή αριθμητικής. Βιέννη, 1810. Посетен на 19 юни 2014.[неработеща препратка]
- Δομαιρών επιτομή ιστορίας γενική, Βιέννη, 1812
- Ωγυγία, ή Αρχαιολογία, Βιέννη, 1815, 1816, 1817, 1818, 1820
- Βίος Μιλτιάδου του Αθηναίου, Βιέννη, 1818
- Τρόπαιον ελληνικόν, ή πρώτος πόλεμος Ελλήνων και Περσών Βιέννη, 1818. Посетен на 19 юни 2014.[неработеща препратка]
- Ηπειρωτικά, ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου. Βιέννη, 1819. Посетен на 19 юни 2014.[неработеща препратка]
- Καλλιόπη· αγγελίες φιλολογικάς επαγγέλλεται περιοδικώς αναγγέλλειν, Βιέννη, 1820
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Στάγειρα // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 19 юни 2014.
- ↑ а б Ονομαστές προεπαναστατικές οικογένειες της Μακεδονίας. Σταγειρίτες μια ιστορική οικογένεια της Χαλκιδικής // academia.edu. Посетен на 8 юни 2022 г.
- ↑ а б в г Αμυγδαλάκη, Ευλαλία, Αναστασία Παρασκευοπούλου. Σταγειρίτης Αθανάσιος [περ. 1780, Μακεδονία - περ. 1840, (;)] // Ελληνομνήμων. Посетен на 19 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Σταγειρίτης, Αθανάσιος // BiblioNet: the greek books in print. Посетен на 19 юни 2014.
