Направо към съдържанието

Свети Атанасий (Ливади)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Ἁγίου Ἀθανασίου
Карта Местоположение в Терми (дем)
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЛивади
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияЙерисовска, Светогорска и Ардамерска
Архиерейско наместничествоАрдамерско и Галатищко
Изграждане1818 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на гръцки: Ἁγίου Ἀθανασίου) е православна църква в село Ливади, Халкидики, Гърция, част от Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия.[1][2]

Храмът е гробищен и е построен в източната част на селото. Според надписите на два каменни релефа, вградени в западната стена на храма, изграждането му е в две фази. Първоначалната е от 1818 година. След това обаче в 1821 година храмът е изгорен от османците по време на Халкидическото въстание и възстановяването му вероятно завършва в 1862 година, каквато е втората обозначена година.[1]

В 1981 година църквата е обявена за паметник на културата.[1][2]

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с дървен покрив, с женска църква, полукръгла апсида и отворен трем на юг и запад.[2][1] Двата странични кораба са оформени като параклиси – северният, посветен на Свети Христофор, а южният – на Свети Харалампий. На двора има кулообразна камбанария.[1]

Във вътрешността, където осветлението е слабо, са запазени живописна украса и ценен дърворезбован иконостас с неокласически елементи, дърворезбован амвон, владишки трон и епитафий от втората фаза на строителството.[2][3]

Църквата има стенописи в проскомидията и декорации в народен стил в централния кораб.[4] Общо в храма има запазени 74 преносими икони, едни царски двери, две двойки сребърни сватбени корони, сребърен потир и 26 старопечатни книги. Книгите датират от 1811, 1843 и 1890 година. Датите на иконите са 1827, 1844, 1859, 1865, 1873 и т.н., като няколко от тях са подписани от известни майстори[3] от Галатищката художествена школа.[5] Няколко от иконите, датирани в 1844 - 1845 година са дело на кожанския зограф Стерьос Димитриу - „Христос Вседържител Полиелеос“ (1844), „Свети Архангел Михаил“ (1844), „Свети Атанасий“ (1844), „Пророк Илия“ (около 1844), „Света Богородица Одигитрия“ (1844), „Христос Вседържител Елеймон“ (1844) и „Света Анастасия Узорешителница“ (1844).[6] В нишата над западната врата има икона на дърво на Свети Атанасий на дърво с датировка 1898 и надпис „Επιτροπεύοντος / Δημητρίου / Στεκα [...]“, както и изображение на Свети Георги и Свети Димитър. Свети Харалампий е изобразен в нишата над южната врата.[3]

  1. а б в г д Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXIV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  2. а б в г ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/31356/773/18-6-1981 - ΦΕΚ 367/Β/26-6-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 юни 2018.[неработеща препратка]
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  4. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 6 юни 2014.
  5. Ἱεροί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 6 юни 2014.
  6. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 302.