Димитриадска и Алмироска епархия
- Тази статия е за историческата и православната епархия. За историческата и титулярната римокатолическа вижте Димитриадска епархия (Римокатолическа църква).
Димитриадска и Алмироска епархия | |
„Св. св. Константин и Елена“ във Волос | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού |
---|---|
Църква | Църква на Гърция |
Страна | Гърция |
Център | Волос |
Катедрална църква | „Свети Николай“ |
Предстоятел | Игнатий |
Сан | митрополит |
Сайт | imd.gr |
Димитриадска и Алмироска епархия в Общомедия |
Димитриадска и Алмироска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δημητριάδος και Αλμυρού) е епархия на Църквата на Гърция, със седалище в град Волос.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Кога се разпространява християнството в Тесалия не е известно, но е сигурно, че през IV век то доминира в Магнезия. Първото сведение за епископи е от протокола на Първия вселенски събор в Никея в 325 година, подписан от епископите на Тесалийска Тива Клеоник (Θηβών Θεσσαλίας Κλεόνικος) и на Лариса Ахил (Αχίλλειος Λαρίσης). Тесалийска Тива е на няколко километра над Димитриада. Първото официално свидетелство за епископ на Димитриада е подписът от 22 юли 431 година на протокола на Третия вселенски събор в Ефес на епископ Максим Димитриадски (Δημητριάδος Μάξιμος). Наследникът му Константин (Κωνσταντίνος) е засвидетелстван от протокола на разбойническия Втори ефески събор (442) и Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451). Следващите епископи Авудантий (Αβουδάντιος) и Провиан (Προβιανός) със спора си за престола разкриват, че духовното управление на Димитриадска епархия е подчинено на римския епископ, пред когото Авудантий протестира.[1]
Следват 350 години без сведения за епархията. Епископ Ксенофонт (Ξενοφών) е засвидетелстван в протокола от Константинополския събор в 879 година, реабилитирал патриарх Фотий. Седалището на епископа е Димитриада, която, защитена от стените, построени от Юстиниан, продължава съществуването си през византийските години, въпреки големите набези от IX до XI век. Следващият засвидетелстван епископ е Йоан (Ιωάννης) в 1100 - 1115 година.[1]
След падането на Константинопол в 1204 година и създаването на Латинската империя в Димитриада се установява латинска епископия. Споменати православни са епископите Арсений (Αρσένιος, 1215 - 1222), Николай Влатис (Νικόλαος Βλαττής, 1230 - 1240 г.), Неофит I (Νεόφυτος ο Α, 1240), титулярни, подчинени на папата. От 1272 до 1280 година епископ на Димитриада е Михаил Панаретос (Μιχαήλ Πανάρετος), след когото идва Висарион (Βησσαρίων, 1490). Липсата на епископи преди него се обяснява с окупацията на областта от каталунски авантюристи в 1318 година, които премахват православните епископи и остават само латински епископи.[1]
През 1423 година Магнезия попада в османски ръце и център става Волоската крепост. До 1600 година, когато седалището на епископа е засвидетелствано във Волос, местоположението на катедрата е неясно. Димитриада изчезва или в VI век или в XVI век и остава само в епископската титла. В османско време латинските свещеници изчезват и остават само православни. В края на XVI век районът пострадва от пиратски нападения от испанци, генуезци и флорентинци, които принуждават жителите да напуснат крайбрежните селища. При Теоклит I в 1626 година, според доклад на венецианския консул на Корфу, Волос не е нито град, нито село, а един голямо пристанище, където акостират много кораби. Калист (1630 – 1639) основава епископската църква във Волос. При управлението на Гавриил I (1653 - 1663) в 1665 година по време на Кандийската война Волоската крепост и областта са овладени от венецианците начело с Франческо Морозини и стените на крепостта са разрушени. По-късно османците си връщат града.[1]
Епископията като всички други в Тесалия в османско време е подчинена на Лариската митрополия и всички епископи на митрополията съставят Свети синод, който избира нови епископи. При Йоаникий Димитриадски (1778 - 1788) пострадват мъчениците Трендафил Загорски (8 август 1680) и Апостол Нови от Агиос Лаврентиос (16 август 1680). При Калиник Димитриадски (1688 – 1714) има нова венецианска атака срещу Пагаситийския залив. През 1757 година роденият в Загора патриарх Калиник IV Константинополски премахва подчинението на Димитриадската епархия на Лариса и я повишава в архиепископия, ръкополагайки за архиепископ брат си Григорий (1757 – 1794) с катедра в Загора.[1]
През Руско-турската война (1768 – 1774) руските военни кораби окупират пристанището на Волос през 1771 година и конфискуват цялото зърно. Те се завръщат на следващата година с гръцкия адмирал Антониос Псарос като техен водач и през 1789 година по време на следващата Руско-турска война с легендарния Ламброс Кацонис. Турците, укрепени в пристанището на Волос, започнаха да се притесняват за лоялността на прелатите и архиепископ Григорий подава оставка „поради старост“ през 1794 година. Тогава патриарх Герасим III Константинополски повишава архиепископията в митрополия и ръкополага за митрополит племенника си, архидякон на Патриаршията Атанасий с титлата Димитридски и Загорски митрополит, ипертим и екзар на пеласгите (Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς υπέρτιμος και έξαρχος Πελασγών). Седалището на митрополита се мести често между Епископи в Горен Волос, Загора, Макриница, Агия.[1]
Епископи
[редактиране | редактиране на кода]- Тесалийскотивански епископи (Θηβών Θεσσαλίας)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Клеоник | Κλεόνικος | в 325 | участник на Първия вселенски събор[1] |
- Димитриадски епископи (Δημητριάδος)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Максим | Μάξιμος | в 431 | участник на Третия вселенски събор | |
Константин | Κωνσταντίνος | в 442, в 451 | участник на Втория ефески събор и Четвъртия вселенски събор | |
Авудантий | Αβουδάντιος | |||
Провиан | Προβιανός | |||
Ксенофонт | Ξενοφών | в 879 г. | участник на Константинополския събор | |
Йоан | Ιωάννης | 1100 - 1115 | ||
Арсений | Αρσένιος | 1215 - 1222 | ||
Николай Влатис | Νικόλαος Βλαττής | 1230 - 1240 | ||
Неофит I | Νεόφυτος ο Α | в 1240 | ||
Михаил Панаретос | Μιχαήλ Πανάρετος | 1272 - 1280 | ||
Висарион | Βησσαρίων | в 1490 | в лариски м. | |
Йосиф | Ιωσήφ | в 1542 | ||
Йоасаф I | Ιωάσαφ Α | в 1558 | ||
Доменик | Δομένικος | в 1569 | ||
Йоасаф II | Ιωάσαφ Β | в 1571 | ||
Теофил | Θεόφιλος | |||
Пахомий | Παχώμιος | 1581 - 1590 | ||
Филотей | Φιλόθεος | в 1596 | ||
Агапий | Αγάπιος | 1601 – 1610 | ||
Теоклит I | Θεόκλητος Α | в 1626 | ||
Калист | Κάλλιστος | 1630 – 1639 | ||
Гавриил I | Γαβριήλ Α | 1653 – 1663 | ||
Дионисий I | Διονύσιος ο Α | 1663 – 1666 | ||
Йоаникий | Ιωαννίκιος | 1678 – 1688 | уволнен от Лариския синод за сериозни нарушения | |
Калиник | Καλλίνικος | 1688 – 1714 | ||
Партений | Παρθένιος | в 1714 | ||
Нектарий | Νεκτάριος | в 1721 | ||
Яков | Ιάκωβος | 1723 - 1729 | ||
Теоклит II | Θεόκλητος Β | |||
Мелетий | Μελέτιος | 1740 – 1757[1] |
- Димитриадски архиепископи (Δημητριάδος)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Григорий Маврикиос | Γρηγόριος | 1757 - 1794 | подал оставка[2] |
- Димитриадски и Загорски митрополити (Δημητριάδος και Ζαγοράς)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Атанасий | Αθανάσιος | 1794 - юни 1821[3] | ||
Вартоломей | Βαρθολομαίος | юли 1821 - 29 септември 1821 | от гревенски м.[4] | |
Партений | Παρθένιος | 30 септември 1821 - октомври 1823[5] | ||
Калиник Салидзаниотис | Καλλίνικος | октомври 1823 - 21 февруари 1827 | от перистерски е. | ? - 1828[5][6] |
Неофит | Νεόφυτος | юли 1827 - 20 ноември 1836 | в созоагатополски м.[6] | |
Йосиф | Ιωσήφ | юни 1836 – ноември 1837[1] | от херцеговински м., по-късно преспански и охридски м. | |
Григорий | Γρηγόριος | 1837 – 1838[1] | от бивш преславски м.[7] | |
Матей | Ματθαίος | 10 ноември 1838 – май 1841[1] | от силиврийски м.,[7] в ганоски и хорски м.[8] | ? – 1862 |
Мелетий | Μελέτιος | май 1841 – юни 1846 | от ганоски и хорски м., в иконийски м. | ? - 1849[8] |
Гавриил | Γαβριήλ | юни 1846 – 11 юли 1855 | в еноски м.[7] | |
Григорий Орологас | Γρηγόριος | юли 1855 – 15 септември 1858 † | от самоски м. | 1798 - 1858[1] |
Доротей Схолариос | Δωρόθεος | 23 септември 1858 – 2 април 1870 | от созоагатополски м., в лариски м. | 1812 - 1888[9] |
Григорий Фуртуниадис | Γρηγόριος | 5 април 1870 - 19 юли 1907 † | в оставка между 4 юни 1890 и 10 ноември 1891 | 1838 - 1907[10] |
- Димитриадски митрополити (Δημητριάδος)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Герман Мавроматис | Γερμανός | 10 август 1907 - 14 юни 1935 | от 1922 митрополит, уволнен 14 юни 1935, посмъртно на 20 май 1944 възстановен | 1859 - 1944[11] |
Йоаким Алексопулос | Ιωακείμ | 5 септември 1935 - февруари 1957 | от фокидски м., подал оставка | 1873 - 1959[12] |
- Димитриадски и Алмироски митрополити (Δημητριάδος και Αλμυρού)
Име | Име | Години | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Дамаскин Хадзопулос | Δαμασκηνός | 7 ноември 1957 - 2 декември 1968 | от трифилски и олимпийски м., подал оставка | 1913 - 1977[13] |
Илия Цакоянис | Ηλίας | 6 декември 1968 - 13 юли 1974 | от перистерски т. е., в трахийски т. м. | 1917 - 1990[14] |
Христодул Параскеваидис | Χριστόδουλος | 14 юли 1974 - 28 април 1998 | в атински а. | 1939 - 2008[15] |
Игнатий Георгиадис | Ιγνάτιος | 10 октомври 1998 | 1956[16] - |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 55. (на гръцки)
- ↑ Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 56 - 61. (на гръцки)
- ↑ Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 61. (на гръцки)
- ↑ а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 62. (на гръцки)
- ↑ а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 63. (на гръцки)
- ↑ а б в Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 64. (на гръцки)
- ↑ а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 65. (на гръцки)
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς κυρός Γρηγόριος. (1838-1907) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Γερμανός. (1859-1944) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Ιωακείμ. (1873-1959) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος και Αλμυρού κυρός Δαμασκηνός. (1913-1977) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Τραχείας κυρός Ηλίας. (1917-1990) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χριστόδουλος. (1939-2008) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Αλμυρού κύριος Ιγνάτιος. (γεν. 1956) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.