Доротей Схолариос
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротей.
| Доротей Δωρόθεος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1812 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
Доротей (на гръцки: Δωρόθεος, Доротеос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 февруари 1812 година в тесалийското село Вeндиста със светското име Димакис Схолариос (Δημάκης Σχολάριος). На тринадесетгодишна възраст остава сирак. От 1829 година учи в гръцкото училище в Кариес на Света гора. В 1831 година заминава за Букурещ заедно с архимандрит Теодосий Кутлумушки. В 1834 година се завръща на Света гора и сезамонашва в Кутлумуш. Същата година е ръкоположен за дякон. В 1835 година заминава за Солун, за да учи и там е ръкоположен за презвитер. В 1838 година се завръща на Света гора. След това заминава за Нео Карловаси на Самос, където преподава в местното училище. След това учи три години в гимназията на Сирос, а след това в Богословското и философско училище на Атинския университет. Две години и половина преподава в Ретимно на Крит, след което се завръща в Атина, където завършва следването си и след това се премества в османската столица Цариград. Преподава от 1847 до 1849 година в девическото училище в Пера. През 1849 година е назначен за директор на Великата народна школа, която е прехвърлена от Куручешме във Фенер.[1]
На 12 март е избран[2][3][4] и на 15 март 1852 година е ръкоположен за созоагатополски митрополит в патриаршеската църква „Свети Георги“ във Фенер. Ръкополагането е извършено от митрополит Паисий Кесарийски, в съслужение с митрополитите на Григорий Визенски, бившия писидийски Герасим и епископ Харитон Дафнуски. На 23 септември 1858 година е избран за димитриадски и загорски митрополит. На 2 април 1870 година е избран за лариски митрополит. Тъй като става член на Светия синод в Цариград, назначава епископ Йеротей Гардикийски за свой наместник. Поради интриги и клевети както в лариската община, така и пред Високата порта, той е принуден да подаде оставката си на 25 ноември 1870 година, без изобщо да може да се върне в епархията си.[1]
Автор е на книгата „Дела и дни“ (Έργα και ημέρες), в която има ценна информация за Волос и региона.[5]
Следващите пет години живее в Цариград. След това се установява в Атина. Умира на кораба, на връщане от баните Лутра Едипсу на 29 юни 1888 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 153. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 172 - 173. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 155. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
- ↑ Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
| Прокопий | → | созоагатополски митрополит (15 март 1852 – 23 септември 1858) |
→ | Прокопий |
| Григорий | → | димитриадски и загорски митрополит (23 септември 1858 – 2 април 1870) |
→ | Григорий |
| Стефан | → | лариски митрополит (2 април 1870 – 25 ноември 1870) |
→ | Йоаким |
|
