Направо към съдържанието

Георги Въндев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Въндев
български революционер
Роден
Георги Въндев Гьошев
Починал
16 април 1942 г. (52 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаВъндо Гьошев
Подпис
Георги Въндев в Общомедия

Георги Въндев Гьошев (изписване до 1945 година: Георги Въндевъ), наричан Вардарския герой, е войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ръководител на Струмишкия революционен окръг.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Въндев е роден на 7 април 1890 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Негов баща е войводата Въндо Гьошев, който по-късно го взима в четата си.[2] Завършва прогимназия в град Гумендже. На 16-годишна възраст Георги е заклет член на ВМОРО, след това става четник на Щерьо Юнана, а впоследствие се присъединява към четата на баща си.[3]

С четата на баща си при село Крива на 9 октомври 1912 година през Балканската война разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар.[4] На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е отровен през 1917 година.

Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3).

В периода 1915 – 1918 година Георги Въндев участва като доброволец в Първата световна война. Зачислен е към 1 македонски полк на 11 македонска дивизия. Воюва при Криволак, Дойран и по долината на река Струма. До есента на 1918 година е в отряда на войводата Тане Николов. През 1918 година в Моравската военно-инспекционна област Въндев, заедно с други негови съратници войводи на ВМОРО, предприемат решителни действия за пресичане саботажната дейност на водените от Коста Пекянец и Коста Войнович сръбски чети. За смелостта си е награден с три ордена „За храброст“.

Четата на струмишките войводи Георги Въндев (на първия ред в средата) и Милан Постоларски. Източник: ДА „Архиви“

След края на войната Георги Въндев активно се включва във възстановяването на ВМРО и е определен за околийски войвода на Струмишка околия. Продължава да навлиза с нелегални чети в реокупираната от Сърбия Вардарска Македония. На 15 декември 1921 година край Белотино с осем души чета води сражение с няколкостотин сръбски войници и полицаи. Себеотрицанието на малката чета на ВМРО дава добро отражение на духа на местните българи. Секретар на четата на Въндев е Сашо Попов от Струга.[5] На 14 февруари 1923 година минава границата и в центъра на Струмица, ранява ренегата Иван Пальошев, а неговият помощник Халил Пехливанов е убит.[6]

Участва в наказателната акция на ВМРО срещу федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО през октомври 1922 година, като помощник на войводата Алеко Василев. През юли 1924 година на Струмишкия окръжен конгрес е избран за член на окръжния комитет.[7]

Четата на Георги Въндев, който е с три ордена „За храброст“
Заповед на ЦК на ВМОРО за назначаване на Георги Въндев и Никола Василев за членове на Струмишкото окръжно управително тяло

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година Въндев застава на страната на Иван Михайлов.

Заедно с четите на Ефтим Чифлишки и Дончо Христов провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[8] На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година е определен за окръжен войвода на Струмишки революционен окръг. През октомври 1925 година, по време на така наречения Петрички инцидент, Георги Въндев с помощта на Борис Бунев организира защитата в Петрич срещу нахлулата на българска територия гръцка армия. Впоследствие благодарните граждани го приветстват с почести и го награждават със златен часовник.

През 1927 година Въндев се установява при семейството си в Петрич. През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Георги Въндев е интерниран в Бургас, Карлово и София. На 5 ноември 1935 година внушителна група петрички граждани се обръщат с молба до околийския управител в града да се застъпи пред министъра на вътрешните работи за освобождаването и връщането му при семейството.[9] Завръща се в Петрич през 1936 година. Занимава се с книжарска дейност и земеделие.[10] На 4 октомври 1940 година се обръща до министъра на войната с молба да бъде произведен в първия офицерски чин на армията и причислен към офицерите от запаса.[11]

Умира на 16 април 1942 година в Петрич.[12]

Георги Въндев има четири деца: Свобода, Димитър, Надежда и Вънде.

Друга литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41-42, 48-56.
  • Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. ІІІ, София, 1997, с. 343 и сл.;
  • Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
  • Йонов, М. Ролята на ВМРО за ликвидиране на гръцкото въоръжено нахлуване в Петричко през октомври 1925 г., вестник „Македония“, бр. 38, 20 октомври 1999;
  • Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
  • Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.;
  • Папалезов, Ст., Кръвта вода не става, С., 1983, с. 133.
  • Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 175.
  2. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001. // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2008-11-20.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 276.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 149-150.
  6. ↑ Македонски научен институт[неработеща препратка]
  7. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
  8. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 — 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 168-171.
  9. ↑ Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 112-114.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 81-82.
  11. ↑ Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 128-132.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Въндев&oldid=12175585“.