Направо към съдържанието

Никола Георгиев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Георгиев.
Никола Георгиев
български революционер
Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)
Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)
Роден
Починал
20 юни 1932 г. (50 г.)

Никола Георгиев, известен и с псевдонима Велко, е български учител, юрист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев е роден на 18 октомври 1881 година в Радовиш, Османската империя, днес Северна Македония. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Работи като учител в родния си град и е избран за член на околийския революционен комитет. След това Георгиев завършва право и работи като адвокат в Радовиш и Петрич, а впоследствие става кмет на двете селища. Осъден е задочно от сръбските власти на смърт след Първата световна война. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес[2] и е избран за запасен член на окръжния комитет.[3]

От 1 май 1925 година е определен член на околийското управително тяло на ВМРО в Петрич.[4] В същата година Никола Георгиев е избран за секретар на Струмишкия окръжен революционен комитет. От 1929 до 1931 година е кмет на Петрич. Към 1931 година е член на настоятелството на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града.[5] Умира на 20 юни 1932 година в Петрич.[6][7]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77.
  3. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
  4. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.96.
  5. ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 853.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 90.
Георги Чапразов → Кмет на Петрич (1929 – 1931) → Георги Анастасов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Георгиев_(революционер)&oldid=12221794“.