Направо към съдържанието

Иван Бояджиев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Бояджиев.

Иван Бояджиев
български революционер
Роден
1901 г.
Починал
1930 г. (29 г.)

Учил вЗагребски университет
Семейство
БащаНикола Бояджиев

Иван Николов Бояджиев с псевдоними Роберт[1], Роберт Крайман, XVIII - Semperst 33/10 Vien,[2] е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Иван Бояджиев е роден през 1901[3] или 1904 година в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва Първа мъжка гимназия през 1922 година, а след това следва машинно инженерство в Загреб.[4]

През март 1922 г. в Загреб под ръководството на Иван Бояджиев петима български студенти създават Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). През май и юни се създават първите ѝ групи по места, с ръководни петчленни групи, „петорки“. Главната петорка на ММТРО в Загреб, в която е Иван Бояджиев (главен петар[5]), става „междинна“ и играе изключително важна роля – тя е връзката между ММТРО във Вардарска и Егейска Македония и петорките в чужбина, както и между ММТРО и ЦК на ВМРО.[6] Бояджиев се грижи и за разпространението на организационния сборник „Илинден“ сред останалите студенти.[5]

При разкритията за ММТРО сърбите не успяват да арестуват Иван Бояджиев и да го изправят пред съда, той успява да избяга във Виена през 1927 година. Сътрудничи активно с МСС и е избран за председател на Виенското дружество.[3] От затвора Димитър Гюзелев му изпраща шифровано писмо с имената на останалите на свобода дейци и от чужбина той успява да се свърже с някои от тях и да предприемат действия за възстановяване на организацията.[7]

Тежко болен от туберкулоза, умира през 1930 година във Виена[8] или през 1932 година във Велес.[4]

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  3. а б Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 269.
  4. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.
  5. а б Колектив. Македония – история и политическа съдба (1912 – 1941), Том II, Издателство „Знание“ ООД, 1998, стр. 215, 225, 227.
  6. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 16.
  7. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 45.
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.