Димитър Чкатров
| Димитър Чкатров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1902 г.
|
|---|---|
| Починал | 1945 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йордан Чкатров |
| Димитър Чкатров в Общомедия | |
Димитър (Димче) Томов Чкатров с псевдоним Сандорф[1] е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на Вътрешната македонска революционна организация. Негов брат е Йордан Чкатров, виден деец и основател на Македонската патриотична организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Прилеп през 1902 година в семейство на бедни каменари. Учи в родния си град и завършва сръбска гимназия, след което следва в техническия факултет на Белградския университет по строително инженерство. Още като студент става член на ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Крушево и други. Печели голям авторитет сред студентите и местната интелигенция и става един от ръководителите на организацията. Тогава се създава трайната му връзка с Димитър Гюзелов.
Разкритията около Студентския процес през 1927 година засягат и него. Отказва да емигрира и е арестуван заедно с голяма група студенти в Белград, и е осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявява твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището „железните гърди“. Присъдата си излежава в Скопие, Ниш, Пожаревац, Лепоглава, като е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. При неуспешен опит за бягство се прострелва в гърдите, но е излекуван и върнат в затвора, за да доизлежи присъдата си.
През 1936 година заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет)[2], а на следващата 1937 година продължава следването си, като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната.
Участва в учредяването на Български акционен комитет в Прилеп. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. По време на българското управление Чкатров е тясно ангажиран със създаването на граждански национални клубове, чиято цел е да подпомогнат присъединяването на Западните македонски краища от Албания към България. Чкатров не е безкритичен, а е коректив на властта. През ноември 1941 година той изразява недоволството си пред правителството от водената стопанска политика в Македония, от недопускането на местни интелектуалци до ръководни позиции в административния апарат, от ширещите се обвинения за автономистки настроения сред македонските българи и настоява за провеждането на "строго национална политика", която да преодолее трупащите се негативи.
След края на Втората световна война Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Димитър Чкатров е обвиняем заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация.[3] Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с Димитър Гюзелов край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.[4][5][6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт“, статия от Димитър Чкатров публикувана във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 149, София, 2 май 1943 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987§ionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F, посетен на 11 декември 2010
- ↑ Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.254-256
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 524-525.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 373 – 374.
