Стерьо Боздов
| Стерьо Боздов | |
| югославски лекар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Стерьо (Щерьо, Стерю) Боздов (на македонска литературна норма: Стерјо Боздов) e български революционер, по-късно югославски лекар и професор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Крушево на 7 януари 1902 година и е от влашки произход[1]. През 1926 година получава стипендия от ВМРО в размер 1500 лева като член на ММТРО. Заради нелегалната си дейност е заловен от сръбските власти и на Скопския студентски процес е осъден на 5 години затвор[2].
През 1933 година учи медицина във Виена и Белград. Преди Втората световна война е гонен и арестуван поради участие в стачки и социални движения.
През юли 1942 г. на събрание на македонски интелектуалци Боздов обсъжда „спасяването на българщината в сърцата на народа“, като изказва идеята, че част от българските служители в администрацията в Македония развалят отношението на народа[3]. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Тома Кленков, Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов.[4] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[5]
Става член на Президиума на АСНОМ. През 1944 година е назначен за министър на здравето на Македония. В периода 1947-1950 година е пръв декан на Медицинския факултет в Скопие и шеф на Катедрата по хигиена. Председател е на МЛД между 1951 и 1952 година. След това до пенсионирането си работи като лекар в Куманово.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитријевски, Марјан. Д-р Стерјо Боздов прв декан на медицинскиот факултет. Скопје, Издание на Медицински факултет Скопје, 2017.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 22 септември 2011
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.166, 219-221.
- ↑ „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 22 септември 2011
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 224.
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз. Тетово, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, 1977. с. 358 - 359.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 185. (на македонска литературна норма)
