Направо към съдържанието

Христо Паунчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Паунчев
български общественик
Роден
Починал
1959 г. (70 г.)

РелигияПравославен
Семейство
БащаИван Паунчев
МайкаАпасия Робева
ДецаДанче Паунчева

Христо Иванов Паунчев е български общественик, заместник-кмет на град Охрид и кмет на Косел през българското управление в Македония през Втората световна война.

Роден е на 5 май 1888 година в София в родолюбиво българско семейство от Охрид. Като 7-годишно дете се връща в Охрид, където израства и живее до освобождението през 1941 година. Баща му е Иван Паунчев.[1]

В 1912 година, преди обявяването на Балканската война, участва в атентата на охридския турски хюкюмат. Тъй като е разкрит, той е принуден да избяга нелегано в София.[1] След като месец по-късно се обявява войната и Христо Паунчев е доброволец в Македоно-одринското опълчениец като служи в 3-та и Нестроевата рота на 6-а охридска дружина.[1][2]

През 1915 година става писар в окръжното управление в Гюмюрджина. След това е библиотекар в София. Участва в Първата световна война с 5-и полк на 11-а дивизия.

След завършването на войната, към края на 1919 година се връща в Охрид. Сръбските власти често правят обиски в къщата му и унищожават намерените документи. Паунчев успява да спаси печата на охридското българско читалище „Свети Климент“ от 1872 година, а също и печата на манастира „Свети Наум Охридски“.

В 1920 година по желанието на охридчани се кандидатира за кмет на общинските избори и побеждава сръбския кандидат. Сърбите и сърбоманите негодуват ужасно. Делегат от Охрид при Владимир Мачек. На сватбата на крал Александър Караджорджевич като кмет представя Охрид. След сватбата всички кметове получават медали с изключение на Паунчев. Кмет на Охрид е две години и половина, след което е уволнен. От кметуването оставя суфицит от 180 000 динара, а цялото кметуване му струва 250 наполеона. След уволнението му, влстите започват гонение срещу него и чести обиски. От 1924 година до освобождението в 1941 година е без работа.[1]

На 24 август 1941 година влиза в настоятелството на Илинденската организация в Охрид.[3] Подпреседател на юнашкото дружество "Ращански Юнак". Секретар касиер при союза на бойците от фронта в България.Секретар касиер на илинденското дружество. Член на македоно-одринскот опълчение като оъпчленец.[1]

Христо Паунчев посреща българската войска в Охрид 1941 година

От 11 октомври 1941 до 30 декември 1942 е помощник-кмет на Охрид.[1] През лятото на 1942 година участва в поредица от срещи заедно с Димитър Гюзелев, Йордан Чкатров, Тома Кленков, Коце Ванов, Борис Светиев, Стерьо Боздов, Тодор Гичев, Иван Шопов, Благой Попгьорчев, Сотир Тренчев, Кирил Димков, Апостол Апостолов, Кирил Мильовски и други.[4] Между 23 декември 1942 и 9 септември 1944 година е кмет на охридското село Косел.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Я. Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Паунчев
 
Димитър Паунчев
 
Никола Паунчев
 
 
 
Ангел Паунчев
 
Григор Паунчев
 
Христо Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
(1864 – 1955)
 
Георги Паунчев
(1858 – 1915)
 
Иван Паунчев
(1844 – 1915)
 
Апасия Робева
(1854 – 1930)
 
Ефросина Паунчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Паунчев
(1876 – ?)
 
Христо Паунчев
(1888 – 1959)
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д е ЦДА - ФОНД 371К ОП. 2 А.Е 4557
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
  3. Съобщения // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  4. Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?, в. Глобус, 19.05.2009 г., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 25 януари 2013