Кирил Мильовски
| Кирил Мильовски Кирил Миљовски | |
| югославски партизанин и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Загребски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Десанка Мильовска |
Кирил Николов Мильовски (на македонска литературна норма: Кирил Миљовски) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университета в Скопие. Посланик на Югославия в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 май 1912 година в Ресен, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Син е на българския революционер от ВМРО Никола Мильовски.[1] Синът му Яне Мильовски е министър на финансите в Република Македония.[2] Завършва основно училище и гимназия в Охрид, а седми и осми клас – в Битоля. След това се записва в Загребския университет, от който се дипломира през 1939 година.
През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от Димитър Чкатров.[3] По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „Илинденски път“. След като ходът на войната трайно тръгва във вреда на Германия, той започва да привлича македонските българи в партизанските редове с обещанието, че влизането им в дотогава небългарското партизанско движение ще даде право на самоопределение на македонските българи в следвоенна Югославия.[4]
През 1944 година Мильовски става секретар на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ и е избран е за член на Президиума на АСНОМ.[5] По-късно е министър на търговията и снабдяването.
През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на Скопския университет (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ).[6]
През 1967 година Мильовски става член на Македонската академия на науките и изкуствата и секретар на Отделението за обществени науки на академията. В Юридическия факултет преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
- ↑ По-видните фигури в СДСМ, clubs.dir.bg.
- ↑ „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 19 декември 2010
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 230.
- ↑ Сојуз на борци од НОАВМ - Битола, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 19 декември 2010
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 126.
- ↑ Узунов, Никола, Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија, Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр. 450.
| пръв | → | ректор на Скопския университет (1949 – 1954) |
→ | Марин Каталинич |
|
- Министри на Социалистическа република Македония
- Посланици на Югославия
- Участници в комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Академици на МАНИ
- Делегати на Първото заседание на АСНОМ
- Делегати на Второто заседание на АСНОМ
- Възпитаници на Загребския университет
- Преподаватели в Скопския университет
- Родени в Ресен
- Починали в Скопие
- Ректори на Скопския университет