Направо към съдържанието

Кумановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка, на албански: kumanovarë, единствено число kumanovar) са жителите на град Куманово, Северна Македония.

На 17 ноември 2009 година за петима най кумановци на XX век са обявени писателят Васил Ильоски, композиторът Трайко Прокопиев, инженерът руснак Владимир Антонов, комунистическият партизанин Християн Тодоровски и дългогодишният кмет на града Салтир Путински. За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов, водач на Кумановската сръбска община, активен деец на ранната сръбска пропаганда в Македония.[1]

През средата на XIX век голяма част от гражданите на Куманово участват в българското възраждане. Изтъкнати дейци на черковното дело в града са Гьоро Борозан, Зафир Тасев и Михаил Байловски.

Родени в Куманово

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Митевски (р. 1934), северномакедонски поет
  • Ангел Голомехов (1874 – ?), български революционер от ВМОРО и просветен деец
  • Антон Стоянов (1844 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[2]
  • Андрей Андреев (р. 1942) български диригент
  • Антоние Филиповски (1920 – 1944), югославски партизанин
  • Апостол Велков (1870 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[3]
  • Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[4]
  • Атанас Кралев, български революционер от ВМОРО
  • Аце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Батко Георгия (? – 70-те години на XIX век), български търговец, символ на Куманово
  • Божил Димитров, български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  • Боро Петрушевски (1920 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Благое Стефков (1905 – 1965), югославски партизанин
  • Благоя Вишнев (? – 1923), деец на МФО, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години[5]
  • Борис Чушкаров (1916 – 1982), югославски партизанин
  • Боро Менков (1919 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Боро Божиновски (1917 – 1942), югославски партизанин

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Димитров – Севдата (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[6], починал в София[7]
  • Георги Кавадарков, български лекар[8]
  • Георги Кръстев (? – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[9]
  • Георги Шуманов, български свещеник, архиерейски наместник в Македония
  • Горан Стойкович (1972 – 2015), политик от Северна Македония
  • Гьоро Борозан (1835 – 1874), български възрожденец

Д

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф (Йоско) Иванов

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наце Кралев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
  • Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фахри Кая (р. 1930), турски поет и писател от Северна Македония
  • Филип Димитров (1845 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[30]
  • Филип Петровски (р. 1972), политик от Северна Македония

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Куманово

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Георгиев Кертев,[33] на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, уволнен е на 3 или на 28 юни 1878 година, заселва се в София. Препитава се от земеделие. Умира в 1906 година в София.[34]
  • Иван Григоров, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[35]
  • Иван Николов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
  • Илия Ташев (Тасев), ІI[37] и IV опълченска дружина[36], умрял преди 1918 г.
  • Коста Николов, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[36]
  • Михаил Филипов, родом от Кумановско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
  • Сокол Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[33]
  • Стойко (Стайко) Димитров (Димитриев), на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, а на 12 юни е преведен в IV рота, ранен е в боя на Шипка на 10 август 1877 година, уволнен е на 11 август 1878 година,[38] умрял преди 1918 г.[33]
  • Стойко Манов (Монов, Манев), служи в Опълчението от 1 май 1877 година вероятно в I дружина, на 19 август 1877 година зачислен в IV рота на VII опълченска дружина, на 3 септември 1877 година е преместен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живял във Видин,[39]

Македоно-одрински опълченци от Куманово

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алексо Алдев, 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[40]
  • Благой Ангелов, 20-годишен, учител, VІ клас, четата на Спиро Дильов, четата на Тодор Александров[41]
  • Гьошо Филипов Димитров, учител, ІV клас, 3 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[42]
  • Иван Арсениев, 26-годишен, учител, ІV педагогически курс, 3 рота на 10 прилепска дружина[43]
  • Иван Новоселски, 51-годишен, висше образование, нестроева рота на 11 серска дружина[44]
  • Михаил Алексиев (Алексов), 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[45]
  • Теодос Анев, Сборна партизанска рота на МОО, 14 воденска дружина[46]
  • Цветан Байгънов, 26 (27)-годишен, чиновник, ІІ клас, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[47]
  • Цветан П. Байшнев, 26-годишен, чиновник, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина[47]

Починали в Куманово

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер
  • Анжело Димитров Мускуров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[48]
  • Антон Симеонов Кехлибаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[48]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Иванов Пръвчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[49]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Драганов Маринов, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[50]
  • Димитър Узунов (1842 – 1887), български просветен деец

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Недялчо Димитров Бончев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[52]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тоде Илич (1943 – 2014), югославски политик и кмет на Куманово

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хаджи Ради Хаджиславов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[53]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андон Дамянов, български свещеник и деец на българското възраждане[17]
  • Владимир Антонов (1882 – 1946), руско-югославски инженер
  • Георги Караманов, български учител и революционер, председател на Кумановския околийски комитет на ВМОРО в 1904 – 1905 година[54]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 160.
  3. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  4. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
  5. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 332. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.13
  7. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  9. ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 162.
  10. ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 15., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  11. ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  12. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
  13. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  14. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 316.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  17. ↑ а б Македония в образи — La Macedoine illustree. София, Придворна печатница АД - София, 1919. с. 124.
  18. ↑ Јужна Стара Србија : историјска, етнографска и политичка истраживања. Књ. 1, Кумановска област // претражива.срб. Посетен на 17 ноември 2024 г.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1, 41
  23. ↑ Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 – 134.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 44
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  30. ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 177.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.30
  33. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  34. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 62.
  35. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  36. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  37. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  38. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 73.
  39. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 129.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 216.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 519.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17, 19.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  47. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  48. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
  49. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
  50. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  51. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 164
  52. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 77, л. 15
  53. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 389, л. 78
  54. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кумановци&oldid=12415078“.