Ангел Голомехов
| Ангел Голомехов | |
| български просветен деец и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Ангел Н. Голомехов (изписване до 1945 година: Ангелъ Н. Голомѣховъ) е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 ноември 1874 година в град Куманово, тогава в Османската империя. В 1892 година завършва четирикласното българско училище в Скопие.[1] Докато учителства в кумановското село Градище в 1896 година Голомехов събира езиковедски материали за кумановския говор и ги публикува в екзархийския вестник „Новини“.[2] Влиза във ВМОРО и става член на революционния комитет в родния си град. Пострадва по време на Винишката афера от 1897 година и е арестуван от османските власти,[1] като по-късно е освободен.[3]
Работи като учител и учителства в Старо Нагоричане.[3] В Старо Нагоричане се запознава с Петър Манджуков, който го описва като:
| „ | ...един отличен човек, както казваше Кралев, замесен във Виничката афера и впоследствие освободен.[3] | “ |
Докато работи като учител в кумановското село Длъбочица, Голомехов е заловен от османската власт по време на Кумановската афера от ноември-декември 1900 година и е затворен в Скопския затвор. Осъден е на вечен затвор в окови.[4]
Голомехов успява да избяга от затвора и бяга в Свободна България, където се заселва в Красно село в София.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Кръстева, Сърма. През 1892 година в Скопие учели 4 езика, но не и македонски // Новини за Македония. Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Голомѣховъ, А. Н. Филологически материалъ // Новини VI (73). Цариградъ, 28 юнии 1896.
- ↑ а б в Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 73.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878-1913. Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 127.
