Старо Нагоричане
| Старо Нагоричане Старо Нагоричане | |
| — село — | |
 Поглед към Старо Нагоричане. | |
  Старо Нагоричане | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 403 m |
| Население | 555 души (2002) |
| Пощенски код | 1303 |
| МПС код | KU |
| Старо Нагоричане в Общомедия | |
Старо Нагоричане или понякога Старо Нагоричани или Старо Нагоричино (на македонска литературна норма: Старо Нагоричане) е село в община Старо Нагоричане в североизточната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]„Свети Георги“
[редактиране | редактиране на кода]
В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква „Свети Георги“, издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година сръбски крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на XIV век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите (т.нар. палеологов ренесанс) и са сред най-забележителните творби на прочутите солунски художници Михаил и Евтихий, работили в края на XIII и началото на XIV век.
В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г., и починал следствие от получените рани при падането си от коня.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XVII век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на XIX век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо Нагоричино има 1150 жители българи християни.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[3]
В началото на XX век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старо Нагоричино има 141 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 101 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 452 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Старо Нагоричани
Милан Станков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, роден в Младо или Старо Нагоричане[8]- Михаил Нагорички, български духовник от Старо или Младо Нагоричане
- Митре Българмицев (Даскал Митре), български просветен деец
Петко Илиев (1886 – 1912), сърбомански четнически войвода- Стоян Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[9]
- поп Христо Нагорички, български възрожденец, деец на Кумановската българска община от Старо или Младо Нагоричане[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Кръстю Лазаров. Революционната дейност в Кумановско
- Официален сайт на Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2011-12-11 в Wayback Machine.
- Община Старо Нагоричане на сайта на македонското министерство на местното самоуправление[неработеща препратка]
- Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2013-08-05 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.
| ||||||||
