Рамно
| Рамно Рамно | |
| — село — | |
  Рамно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 933 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| МПС код | KU |
| Рамно в Общомедия | |
Рамно (на македонска литературна норма: Рамно) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек, в долината на десния бряг на река Бистрица, в южните склонове на планината Козяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Рамно е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1888 - 1890 година и представлява еднокорабен храм с правоъгълна апсида.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Рамно е населявано от 475 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 20 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 67 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамно има 320 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира българско училище.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
По време на Първата световна война Рамно е център на община и има 476 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 20 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
