Направо към съдържанието

Стрезовце

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Стрезовце (община Прешево).

Стрезовце
Стрезовце
— село —
Църква „Свети Прохор Пчински“
Църква „Свети Прохор Пчински“
42.1464° с. ш. 21.8894° и. д.
Стрезовце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина343 m
Население117 души (2002)
Пощенски код1304
Стрезовце в Общомедия

Стрезовце или Стрезовци (на македонска литературна норма: Стрезовце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Селото е разположено в областта Средорек на два километра южно от пътя Кюстендил - Куманово.

Край селото е мегалитът Шуплива карпа.

Църквата „Свети Никола“ е от 1606 година.[1]

В края на XIX век Стрезовце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стрезовци е населявано от 285 жители българи християни.[2]

По-голямата част от християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стрезовци има 224 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани и 12 власи. В селото функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 40 от 53 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 117 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 115
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0
Родени в Стрезовце
  1. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 140.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007