Враготурце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, вижте Врагитурци.
| Враготурце Враготурце | |
| — село — | |
  Враготурце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 926 m |
| Население | 55 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Враготурце в Общомедия | |
Враготурце или Враготурци (на македонска литературна норма: Враготурце; на турски: Ormanli) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек в долината на десния бряг на река Бистрица, в южните склонове на планината Козяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Враготурце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Враготурци е населявано от 214 жители българи християни.[1]
По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Враготурци има 240 българи екзархисти, 16 българи патриаршисти сърбомани и 12 цигани.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 42 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
По време на Първата световна война Враготурци е включено в Пелинска община и има 176 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 55 жители, всички северномакедонци.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
