Кочо Цонков
| Кочо Цонков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Кочо Цонков в Общомедия | |
Кочо Христов Цонков, известен като Чонков, Чонка, Дядо Кочо Цонката[1], Зелениченски или Флоринали, е български революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Леринско.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Кочо Цонката е роден в 1866 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Дълги години води чета, действаща в родното му Леринско. През 1901 година е арестуван по време на Солунската афера, осъден е на смърт на 14 март,[2] но присъдата му е заменена с доживотна и е изпратен на заточение. Амнистиран е в началото на 1903 година и по време на Илинденско-Преображенското въстание е центрови войвода в Леринско. В неговия район въстават 250 души от селата Търсие, Арменско, Горно Неволяни, Неред, Лаген и Крапешино[3]. След погрома на въстанието бяга в България.
| Чета на Кочо Цонков, 5 февруари 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Кочо Хр. Лерински | Зелениче | Леринска | |
| 2. | Михаил Д. Рударчев | Злетово | Кратовска | |
| 3. | Стоян Д. Кацарски | Кюстендил | Кюстендилска | |
| 4. | Иван Атанасов | Смърдеш | Костурска | |
| 5. | Михаил Петков | Пирдоп | Пирдопска | |
| 6. | Андон Андреев | Връбник | Костурска | |
| 7. | Кръсто Нешков | Крушево | Битолска | |
| 8. | Кръсто Янков | Тетово | Тетовска | |
| 9. | Иван Михайлов | Ресен | Ресенска | |
| 10. | Христо Марков | Битоля | Битолска | |
| 11. | Кръсто Димитров | Сорович | Леринска | |
| 12. | Илия Велев | Дебър | Дебърска | |
| 13. | Кръсто Жогов | Тръново | Битолска | |
| 14. | Стоян Младенов | Старо Нагоричани | Кумановска | |
| 15. | Стефан х. Иванов | Карлово | Карловска[4] | |
Връща се с чета в Леринско на мястото на Никола Мокренски през пролетта на 1905 година и води сражения и с четите на появилата се Гръцка въоръжена пропаганда в Македония. Убит е в колиба над село Търсие през декември 1906 година.[5][6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
- ↑ Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 215, 366.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 268.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 238.
