Търсие
| Търсие Τρίβουνο | |
.jpg) Старото българско училище в Търсие, построено 1866 година | |
  Търсие  Търсие  Търсие | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Надм. височина | 1551 m |
| Население | 5 души (2001 г.) |
| Демоним | Търся̀ни |
| Търсие в Общомедия | |
Тъ̀рсие, още Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, на гръцки: Τρίβουνο, Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.[2]
В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век.[3] В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.[6]
На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търсие е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 160 къщи.[10]
Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:
| „ | То е високо планинско село, гранично съ Костурско. Селянитѣ сѫ бедни и отиват на печалба въ Гърция. Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организиранитѣ и безспорно най-въорѫженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни сѫ купили въ Тесалия и донесли сами на гръбъ при невъобразими рискове и мѫки. Въ Търсье нѣма непокръстени хора, женитѣ и децата не сѫ по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четницитѣ тамъ могатъ да се движат по улицитѣ и посрѣдъ бѣлъ денъ.[11] | “ |
През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени.[12] Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:
| „ | ...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила повече от стотина пушки „Гра“.
До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама. На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.[13] |
“ |
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.[14]
По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | В същата посока по течението на реката на североизток от с. Горна Статица, на около един час нагоре всред едно хълмисто място близо до полите на Бигла планина, е разположено българското село Търсие с около 215 къщи. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола. Имаха си и свои от селото учители: калугера Герасим, първия български учител, когото старите попове се опитваха да удушат, но благодарение на Бога при запушуване на устатат му, ненадейно пристигнал в църквата един селянин и като заварил поповете да го душат, надал глас и се притекъл на помощ за избавление, дошли и други на помощ и тъй едвам избавили своя калугер и учител. Тези попове били подкупени от гръцкия владика. Вторият учител бил Геле войвода. По-забележителни от българските първенци били: Доне Казиов, Митре Зеленков, Вангел Терзията. Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[16] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търсие е обозначено като българско селище.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търсие (Трсjе) има 100 къщи славяни християни.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голем рид | Γκολμερίτ | Псиловуни | Ψηλοβούνι[18] | |
| Лопсец[19] | Λόπσετς | Лапата | Λάπατα[18] | връх във Вич на И от Търсие и на ССИ от Неред[19] |
| Точилата[19] | Τοτσίλατα | Странгистири | Στραγγιστήρι[18] | гора във Вич на И от Търсие и на С от Неред[19] |
| Стойо[19] | Στόγεο | Лабру Капулица | Λάμπρου Καπουλίτσα[18] | връх във Вич на И от Търсие и на СЗ от Неред[19] |
| Главието[19] | Γκλάβιετο | Кефалари | Κεφαλάρι[18] | връх във Вич на И от Търсие (1674,7 m)[19] |
| Черешата[19] | Τσερέβατα | Георгиу Карацореу | Γ. Καρατσοραίου[18] | връх във Вич на ИСИ от Търсие[19] |
| Крушенска[19] | Κρουσένσκα | Ахладорема | Άχλαδόρεμα[18] | река във Вич на З от Търсие[19] |
| Кория | Κόρια | Дасотон | Δασωτόν[18] | |
| Лесковец[19] | Λόσκοβετς | Фундукиес | Φούντουκιές[18] | местност във Вич на ЮИ от Търсие[19] |
- Преброявания
- 1940 – 629 жители
- 1951 – 99 жители
- 1961 – 98 жители
- 1971 – 66 жители
- 1981 – 117 жители
- 1991 – 2 жители
- 2001 – 5 жители
- 2011 – 0 жители
Емиграция в Северна Америка
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души.[20]
През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.[21]
Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.[22]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Търсие
Андон Янев Пеев (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО- Атанас Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[23]
- Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
Ване Пейов (1901 - 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в битката за Негуш[24]- Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, по-късно андарт
- Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец
- Илия Серов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[25]
- поп Никола Попов (? – 1916), български свещеник и революционер
- Паско Ничов, български революционер и емигрантски деец
- Петър Саров (1881 – 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов,[26] емигрант в Торонто, Канада
- Петър Христов Попконстантинов (1872 - след 1943), български революционер
- Фоти Стоянов, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание[27][28]
- Христо Апостолов, войвода на ВМОРО
- Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[29]
- Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина[30]
- Починали в Търсие
- Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Спомени по Възраждането в Костурско; по Възраждането на с. Търсье, Леринско“ статия от Търпо Поповски от с. Косинец, Костурско, публикувана във в. „Глас/Вести“, Цариград, 1912 г.
- Запис на диалекта на Търсие, Леринско: [1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/7196/107/30-3-1994 - ΦΕΚ 297/Β/21-4-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-15. Посетен на 15 май 2015.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 95 – 96.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360, 373.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 162.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 139.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 22.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Миграционни движения на българите 1878-1941, т. 1 (1878-1912), София 1993, с. 312, 314.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 107, 149.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 172.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 229 - 231. (на английски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 175.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 205.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820 – 821.
| |||||||||||||||||||||||
